Проклятието (The Curse): КНИГА ВТОРА

49

- Мел! - извика Доуан когато момичето се отпусна в хватката му изпадайки в безсъзнание. Той я стисна здраво, но въпреки това се олуля и я остави да го премаже с тежестта си за секунда, за да не се озове на земята. Когато успя да разпредели силите си правилно, вече беше клекнал и я държеше гушната пред гърдите си.

- Какво стана? - Селина разшири очи и се наведе, за да провери за пулс. После докосна челото ѝ. - Пари!

Не зададе друг въпрос, втурна се към масата, за да вземе вода от там. Кръвните около тях станаха свидетели на случващото се и не можаха да не полюбопитстват, приближавайки се до слабото момиче, което чистокръвният гушеше.

- Мел! Мел събуди се! - Доуан продължаваше да я разтърсва, този път по-нежно, умолявайки я да се съвземе. Елфата се върна с кана студена вода и падна на колене.

- Дай ми някакъв плат.. - подкани приятеля си и без много да му мисли, той започна да съблича сакото си. От него скъса края на ръкава и ѝ го подаде. Селина бързо и сръчно го намокри и сгъна в правилната форма, след което започна да навлажнява изгарящото ѝ лице.

- Какво става? - гласът на Кевин се открои от събиращата се около тях тълпа. Русото момче разшири очи когато видя приятелката си в безсъзнание на земята. Бързо се присъедини към клекналите около нея. - Мел?

- Не знам..тя-

Мелани помръдна главата си и Доуан престана с обясненията.

- Какво сте направили? - промърмори съвсем тихо без да отваря очи. С елфата се спогледнаха объркано.

- За какво говориш?

- Окото на Галантиус..

Чистокръвният изтръпна и поотпусна хватката си около нея. Главата ѝ падна назад и той побърза да я затегне пак.

- Видение ли си имала? Как разбра за него? - устните ѝ отново спряха да се движат и Селина я поля с още студена вода. - Мел..трябваше да ти кажем, че поправихме медальона. Уилоу ни помогна със заклинание.

- Къде е той? - попита Селина, досещайки се, че не го е виждала скоро.

- Тази сутрин го дадох на Блерис. Тя ще го предаде на Мейрин.

- Вие не разбирате.. - обади се отново и този път очите ѝ се отвориха. - Ще умрем.

Елфата отпусна ръка и плата падна на земята, оставяйки влажно петно под себе си. Доуан единствено поклати глава неразбиращо.