The love between us |Moon and Sun| ~ Yoonmin

1 глава

~Г.Т.Неутрал~
Младият Yoongi както всяка една вечер се разхождаше по крайбрежието. Той обичаше да гледа луната. Тя му даваше надежда, че животът му ще се промени. Успокояваше нестихващата му от въпроси душа. Често идваше на този бряг нощем, сядаше и говореше с луната. Хората го мислеха за психично болен, но той не се интересуваше. За него съществуваше само луната.
- Как ми се иска...- замисли се момчето, но мисълта му беше прекъсната от вълната, която понесе нещо голямо към брега...
Любопитството на Yoongi надделя и той отиде да провери какво е това нещо.
Противно на всичките му очаквания нещото във водата се оказа момче.
Yoongi хвана момчето и го задърпа към сухия пясък. Остави го до себе си и легна.
Момчето се разкашля и се поразбуди, отваряйки съвсем леко, но достатъчно за Yoongi да види великолепните черни като нощта очи. Момчето се изплаши и веднага стана, но при опита си падна обратно върху пясъка. Yoongi веднага стана и се загледа в момчето. В очите му се виждаха само две неща...страх и болка. Беше изплашен до такава степен, че дори Yoongi не успя да издържи без да се разчувства което се случваше много рядко. Хвана момчето и го прегърна силно. Момчето сякаш по команда веднага отвърна на прегръдката и заплака.
- Т-те...п-помощ! - каза момчето уплашено, но продължавайки да хлипа.
- Какво има? Какво се е случило? - попита Yoongi без да се замисли, че момчето е изплашено до краен предел.
- Т-те...и-идват...
- Кои?
Веднага след въпроса на Yoongi глутница от вълци се появиха сякаш от нищото.
- Какво става тук? - попита Yoongi поглеждайки към момчето.
- Т-те...- не успя да довърши, защото един от вълците се бе превърнал в човек и заговори.
- ДАЙ НИ ПРОКЛЕТОТО КОПЕЛЕ ВЕДНАГА! - викаше мъжът на средна възраст.
- И защо да го правя? - попита Yoongi съвсем игнорирайки глутницата, която ги бе обградила.
- Ей! ТИ С КОГО СИ МИСЛИШ, ЧЕ ГОВОРИШ БЕ КЕЛЕШ! Ние сме върколаци, ако не си забелязал! НУЖНО МИ Е САМО ЕДНО ДВИЖЕНИЕ ДА НАПРАВЯ И ЩЕ СТАНЕШ КУЧЕШКА ИГРАЧКА! - извика се отново мъжа в лицето на Yoongi, което хич не му хареса.
- Махай се преди аз да те накарам! - каза Yoongi, който очевидно бе бесен.
- ХАХАХА - глутницата почнаха да се смеят.
- Хей...- каза Yoongi като погледна към момчето. - Стой мирно и спокойно, нали? Аз съм тук и няма да им позволя да те вземат! - каза Yoongi.
- Д-добре...хьонг.- Yoongi само се усмихна на новият си прякор от момчето и после върна погледа си към онези отрепки.
- Хей! - каза Yoongi като привлече вниманието на всички към себе си. - Махайте се веднага! Това е МОЯТА територия! - извика Yoongi.
- Хахаха един келеш като теб не би могъл дори да ни погали! - мъжете се засмяха с глас.
Yoongi само клекна на земята и промърмори нещо. Пред очите на глутницата и тези на момчето се появи една прекрасна и невероятна гледка...чисто бял вълк.
- Н-но...белите вълци т-те...трябваше да с-са...- каза алфата на глутницата.
- Хьонг! - каза момчето като отиде и прегърна вълка, който мигновенно се бе превърнал в момче. -Не го прави! - момчето знаеше какво беше на път да се случи. Не подценяваше уменията на един бял вълк, но тази глутница не бе обикновенна.Момчето изплашено не пусна хьонга си.
- Махайте се! - каза Yoongi, а мъжете изплашени се преобразиха и си тръгнаха.
Само алфата стоеше като вцепенен.
- Какво има? Не ме ли чу? - попита Yoongi.
- В-вие...трябваше да сте мъртви!!!
- Да, но не сме! Сега...махай се!
- Ще си навлечеш проблеми с това момче!
- КАЗАХ ДА СЕ МАХАШ! - извика Yoongi, което изплаши момчето, което все още го прегръщаше.
- Това не е краят! Помни ми думата! Тоя тук -посочи момчето- ни е нужен! И рано или късно ще го вземем...или ще го убием. - каза алфата.
- Само да си посмял!
Алфата не каза нищо повече, тръгна си бягайки след глутницата си.
- А-аз с-с..- момчето не успя да довърши изречението си, защото му бе зададен въпрос от момчето пред него.
- Как се казваш? - попита Yoongi.
- Jimin...
- Е Jimin...приятно ми е да се запознаем...аз съм Yoongi. Min Yoongi. Но можеш и да ме наричаш Suga. Jimin само се усмихна и пак прегърна хьонга си.
- Изглеждаш...много гушлив...- каза Yoongi едвам поемайки въздух от захватката на малчото, който явно се бе усетил и пусна момчето от мечешката прегръдка.
- Съжалявам. - каза момчето като сведе глава в знак на извинение.
- Няма за какво да се извиняваш! А между другото...тея гадове.., защо бяха точно след теб? - попита Yoongi.
- Казаха само, че съм им нужен...- момчето знаеше защо е нужно на онази глутница, но отказваше да приеме това.
- Има ли къде да отидеш? Къде са родителите ти? - попита Yoongi.
- Убиха ги...- каза момчето като една самотна сълза се спусна по бузата му, след нея още една и вече плачеше.
- Ох...съжалявам, че повдигнах темата, но...тази глутница ли ги уби? - попита Yoongi като този път той отиде и прегърна плачещото момче.
- Т-те ги у-убиха...пред о-очите ми!!! - каза момчето като започна да плаче още по-силно. Yoongi изгаряше от желание да отиде да намери тази глутница и да ги разкъса всичките пред очите на алфата, после да убие и него. Но заради Jimin той прокуди тези мисли от съзнанието си и се фокусира върху това да успокоява малчото, който се давеше в собствените си сълзи.
- К-казаха, ч-че трябва да с-се откажа о-от в-всичко!!! - момчето пак заплака силно. - Убиха ги, хьонг! Убиха семейството ми! Изгориха домът ми! Останах сам...съвсем сам...- каза момчето като пак заплака силно.
- Не си сам Чим! Аз съм тук! И от сега нататък аз ще те защитавам и ще живееш при мен! Съгласен? - попита Yoongi като се усмихна.
- Д-да хьонг! - каза весело момчето.
- Е, да тръгваме тогава? - попита Yoongi като се засмя съвсем леко на сладката гледка пред него.
- Да! - каза Чим и тръгнаха към дома на хьонга си, но по пътя се спря.
- Благодаря ти за всичко хьонг!  - каза Чим като бе спрял да плаче, а сега на лицето му се изписваше една огромна усмивка.
- Няма за какво Чим, но сега наистина трябва да побързаме, защото маааалко скъсах дрехите си при трансформацията и...- каза Yoongi, но не успя да довърши от бурния смях на момчето.
- Хей! Не се смей! Никак не ми е смешно! - каза Yoongi.
- Имам решение на проблема хьонг! - засмя се отново Чим и прегърна хьонга си в гръб като долепи тялото си плътно до това на хьонга си. Yoongi стана червен като доматите в градината на някоя бабка, а Чим...и той хич не изоставаше....

××××××××××××××××××××××××
Съжалява за допуснатите грешки :') (спи ми се жестоко и ме болят очите....имам извинение хД)
Оке това е новата история, която пиша и ще ѝ обърна малко повече внимание, защото вече съм измислила какво да напиша и в следващите глави.
Ще се постарая да ъпдейтвам често. А за I need you и Tomorrow се надявам и тях да мога да ъпдейтна скоро.
Надявам се новата история, която пиша да ви хареса! ^-^
Бай ❤❤❤