The love between us |Moon and Sun| ~ Yoonmin

Глава 4

Jimin се бе затворил в стаята си.
От вече седмица, ако не и повече момчето не бе излизало.
Jin и Tae винаги му носеха храна, от която Чим дори не бе хапнал и залъче.
Yoongi бе повече от притеснен за момчето, но и не искаше да навлиза в личното му пространство, за това предпочете да се фокусира над задълженията си на алфа.
J-Hope и Namjoon бяха пратени на „разузнаване” покрай стара, опожарена къща, в която Чим бе прекарал целия си живот...
Никой не знаеше, че тъгата на Чим бе предизвикана от това, че съвсем скоро родителите му щяха да навършат един месец от както не са на този свят...също и 20 години от сватбата им.
Това събитие мъчеше Чим. Той бе приготвил всичко покрай годишнината на родителите си два месеца преди тя да се състои.
Обаче една вечер...всичко се промени.
Родителите на Jimin починаха, защото предпочетоха да спасят сина си пред самите тях.
Само един от тримата можеше да избяга, проходчето бе съвсем малко за трима.
Само един от тях можеше да излезе от къщата...жив.
Като отговорни и обичливи родители, господин и госпожа Парк предпочетоха да жертват собствените си животи.

„Защо не бях аз? Защо не умрях аз!? Защо не убиха само мен!?”

Jimin се обвиняваше много. Мразеше се, че не успя да ги спаси. Мразеше, че не успя да се сбогува с тях. Мразеше се, че им навлече тези проблеми, а сега и тези на глутницата.

Park Jimin предпочете да се предаде...

Yoongi и момчетата излязоха за вечеря.
Алфата се опитваше да игнорира това странно, ужасяващо чувство, което изпитваше...страх.
Той знаеше, че прави грешка. Някъде дълбоко в него нещо крещеше „МАЛКИЯ Е В ОПАСНОСТ!”, но Min Yoongi предпочете да игнорира интуицията си.
Груба грешка...

Jimin се разхождаше покрай плажната ивица...сам.
Бе избягал от къщата още когато момчетата я напуснаха. Просто никой от тях не забеляза...
Гладни и изморени те всички мислеха само за храната, което беше в полза на Jimin.
„Нека се свършва вече..” прошепна си Jimin, когато чу някакви стъпки зад него. Той не обърна внимание на това кой е зад него...много добре знаеше.
- Отне ми всичко, уби родителите ми, нарани познатите ми, опожари къщата ми! Не ти ли стига вече, а? Какво толкова притежавам аз, което ти не!? - малко, по-малко спокойния тон на момчето се бе превърнал в разгневено викане.
- Jimin, Jimin... колко точно глупав си? - попита въпросната фигура зад него.
- М-моля? - попита плахо момчето като се обърна.
- Единственото, което АЗ искам е да убия този черен цвят, който несправедливо само ти притежаваш! - Jimin не разбра и дума от това простичко изречение със скрит смисъл.
Момчето пред него не почака друга възможност. Преобразува се и нападна Чим.
Тъмнокосото момче се опита да избяга, но прекалено късно, около него вече бе цяла глутница.
Алфата бутна момчето на земята и с големите си, грозни вълчи нокти нанесе удар по момчето под него в коремната област.
Jimin бе с повече от добре оформено тяло за това имаше плочки, които бяха загрозени с кръвта му, поради нанесения удар.
Глутницата бе готова да нападне, обаче бе нападната от друга глутница начело с бял вълк.
Момчетата се биеха, не отделяйки поглед от противниците си....още една груба грешка.
Jimin лежеше на земята почти умирайки от кръвозагуба.
Yoongi обаче се осъзна и за първи път тази вечер послуша интуицията си.
Остави глутницата му да се бият с отрепките и се зае с превързването на раната на Jimin с пърче от ризата си.
- Как можа!? - сивокосото момче вече се бе преобразувало и викаше в лицето на по-малкия.
- Х-хьонг...- пречупения, измъчен глас на по-малкото момче остави Yoongi без думи и без капчица яд в себе си.
- Ще ги убия, ако пак посмеят да те докоснат! Ще ги разкъсам- по-голямото момче продължаваше да изрича плановете си на глас, но бе прекъснат.
- А-аз... съм виновен...този черен цвят- и по-малкото момче припадна от умората, страхът и кръвозагуба.

Вече два часа момчетата стояха пред стаята на раненото момче.
След като ги нападнаха, глутницата от отрепки избягаха, тъй като бяха по-малко от първия път.
Почти никой не бе сериозно ранен.
Само Тае бе захапан по опашката и то от Чонгкук на връщане от плажната ивица.
Отново Тае бе направил глупавата грешка да гони опашката на Кук...

- Все още ли боли хьонг? - попита плахо Кук.
- Не мъник, не се безпокой! - каза момчето пред него като се усмихна с квадратната си, миловидна усмивка. Чонгкук бе захапал Тае малко по-силно и то без да го иска.

Когато алфата им излезе от стаята на Чим всички го заобиколиха, задавайки купчина въпроси относно състоянието на момчето в стаята.
- Добре е, няма му нищо...само един белег от нокти на плочките, но- алфата бе прекъснат от шантав въпрос на сънения Тае.
- Хьонг говори по-точно! Може да говориш за плочките в банята? Те не могат да имат белези, нали? - Тае говореше пълни безсмислици, но бе и нормално. Все пак умората беше повече от голяма, а и болката в опашката му не помагаше.
- Кук заведи гаджето си в леглото преди да го откарам с ритници до там. - заговори спокойно и със сериозен глас Yoongi.
- Х-Хьонг! Т-той не ми е гадже! - отговори засрамено Кук.
- Няма какво да криеш от нас, Куки. Знаем за симпатиите, които имате един към друг. - намигна му Джун като Тае прегърна по-малкия, причинявайки тръпки по цялото му тяло.
- Това тук - посочи Чонгкук - си е мое! Върви се оправяй с Джин хьонг! - заговори Тае, а Джун се засрами като Джин го погледна объркано.
- Стига флиртувахте! Лягайте си! - нареди алфата.
- Оооо хьонг ревнувааа, защото неговото момче спи в стаята си, а ние тук сме с половинките си!~ - започна Тае, но Кук му затвори устата, заставайки пред него за всеки случай. Все пак лошо ти се пише, ако ядосаш сънен Yoongi, който на всичкото отгоре е и алфата.
Кук заведе Тае в стаята, която деляха. Скоро и останалите момчета ги последваха.
Yoongi обаче остана цяла вечер до Jimin мислейки си за този черен цвят, който Чим бе споменал по-рано.