Винаги ще съм до теб

3 глава

Гледна точка Сара

-Простак.-изсъсках.

Беше точно след нас.

-Този е луд.-извика сестра ми.

Обърнах се. Той вече не ни следеше ,защото охраната се бе погрижила за него. Отдъхнах си. Задърпах Бети към изхода. След случилото се не ми се седеше в мола. Бети разбра това и не ми каза нищо.

След 3 часа

Лежах на леглото си и слушах музика. Музиката е нещо,без което не мога да живея. Обиколих с поглед стаята си. Беше голяма,светла и много красива. По стените бяха облепени много плакати. Мислех за случилото се в мола. Този ненормалник ми изглеждаше на моите години. Беше красив,но много нахален. Надявам се да не го срешна повече. Утре сме на училище. Не обичах да ходя там. За мен всъщност училището е мъчилище. Чух някой да ме вика. Няма кой друг да е освен сестра ми. Слезнах при нея. Тя беше поръчала пица,която току-що е пристигнала. Беше страхотен завършек на деня. Докато ядохме мислехме да си пуснем някой филм,но се отказахме. Седяхме и си говорехме на ралични теми. Погледнах часа. Беше 0:18. Затова и двете се качихме в стаите си.

На другия ден

Събудих се от досадната аларма. Веднага станах и отидох в банята. След като приключих там застанах пред гардероба си. Най-накрая си избрах дрехи. Бях облечена с светли дънки,които бяха скъсани и тениска в нежно розово с черни надписи. Взех и якето си,защото беше хладно. Грабнах чантата си и слезнах долу. Бети вече ме чакаше. Обух ботите си и тръгнахме към спирката. Нямах търпение да видя новите в класа ни. Автобусът пристигна. Всички хора в него се блъскаха имаше ревящи бебета и беше тотален хаус. Когато спря пред училище всички хора слезнаха. Не разбрах защо се получи така,но не ме интересуваше.

-Искам да видя новите.-казах развалнувано.

-И аз.-отговори.

Влезнахме и всички започнаха да се чудят кой е Бети и коя съм аз. Те гледаха като пълни малоумници,а ние с Бети умирахме от смях. Това беше силата на близначките. Влезнахме в първия ни час,а той беше История. Там не можеше да седиш на чин с който искаш,а учителят си избираше кой с кой да седи. Огледах класа. Новите бяха 4. 1 момче и 3 момичета. Господинът по история ми каза,че за момента ще седя сама,защото едно момче липсвало. Явно беше от новите,защото всички стари си бяха тук. Часът започна. Но още никой не идваше. Часовете ни по история бяха много затова беше важно с кой ще седиш. По средата на часа влезна едно момче. Лицето му не се виждаше. Седна до мен по заповед на господина. Махна якето и лицето му се откри. Цялата почервенях. Имах чувството,че скоро ще потъна под земята и никой няма да ме види. Беше онова момче от мола. Не си говорихме. Погледнах към Бети. Тя седеше с едно от новите момичета. И ме гледаше. Гледаше ме втренчено и не вярваше на очите си. Разбирам че има случайни неща. Но това вече мина всякаква граница. Но мислех наистина да разбера какъв е. Притеснявах се за това дали ще му се харесам. Обикновено това не се случваше но сега...

Здравейте. Съжалявам за забавянето на тази глава. Ще се постарая другата седмица да пусна некст. Също се надявам главата да ви е харесала. А според вас Сара и момчето от мола ще се влюбят ли?❤