Винаги ще съм до теб

1 глава

-Сара! Сара веднага слез...-крещеше майка ми.

-Али ще ти се обадя след малко. Мама ме вика.-казах усмихнато,но с напрегнат тон на Алиса. Тя беше моя много близка приятелка,която знаеше всичко за мен както аз за нея.

Затворих лаптопа. Слезнах бързо по стълбите. Отворих вратата на всекидневната. Всички ме гледаха. Беше странно. Мама,татко и дори Бети. Аххх... Бети. Липсваше ми. Дадох си сметка,че разговорите с нея бяха много ценни. Но свършиха. Бях потънала в мислите ми за Бети. Изведнъж баща ми направи нещо подобно на кашлица,за да му обърна внимание. Всички мълчаха. Реших да разваля тишината.

-Аммм...-започнах-Какво става? Какво трябва да ми кажете?-зададох въпрси,които чакаха отговорите си. Всички мълчаха. Мълчаха. И мълчаха. Търпението ми започваше да се изчерпва. Тръгнах към вратата. Отворих я.

-Къде отиваш?-пита майка ми. Беше изненадана. Какво очакваше да правя? Да седя на едно място и да очаквам кога ще кажат нещо смислено.

-Какво очакваш да правя?-изтърсих.

-Да и аз искам да знам защо ни извикахте.-каза Бети. Погледнах я. И те ме погледна. Очите ни не можеха да се отделят. Идеше ми да я прегърна. Най-накрая очите ни вече гледаха в различни посоки.

-Деца-започна татко-знаете,че от известно време имахме финансови проблеми.  Нещата започват да се нареждат. Намерих си нова работа. Много добре платена. Ще живеете,като принцеси.-усмивката на баща ми не се сваляше от лицето му. Както и нашите.

Не можехме да сме по-щастливи. Имахме си фирма,която за жалост фалира. Бяхме вложили много пари,които отидоха на вятъра. Сега всичко щеше да е нормално.

-Страхотно!-извиках.

-Много се радвам.-продължи Бети.

-Само че...-започна мама,като поглеждаше към баща ми.-Това не е всичко.

-Проблемът е там,че работата е в чужбина.-усмивката се скри. Баща ми наклони глава.

-Значи се местим.-питах.

-Не местим се ние с майка ти. Вие с Бети оставате. Мислим,че така е по-добре за вас. Имате хубаво училище,приятели. Няма смисъл да идвате с нас.-баща ми си отдъхна. Явно беше се притеснил за нашата реакция.

Незнаех как да реагирам. Радвах се за работата на татко и затова,че няма да се местя,но това,че те нямаше да са до нас ме натъжаваше. Те ми бяха родители. Винаги съм била с тях. А сега.

-Ще се прибираме често.-каза мама. По лицето и се появи усмивка. Отвърнах на усмивката.

-Кога е полетът?-попитах.

-Утре.-каза баща ми.

-УТРЕ?-извикахме в един глас с Бети. Спогледахме се. Сега не мислехме затова,че сме скарани. Мислихме само за родителите ни.

-Знам,че е скоро.-отвърна мама.-Но Маями е далеч.

-Значи се местите в Маями. Ще ви идваме на гости.-усмихнах се.

-Някой да помогне на майка ви с багажа?

-Идваме.-извиках и Бети се включи.

Качихме се в стаята на майка ми и баща ми. След около час всичките дрехи бяха подредени и сложени в куфара.

-Ще тръгнем рано и няма да ви будим.-каза мама. Бети беше отишла в стаята си,защото трябвало да говори с Майк.

-Добре.-усмивката,която имах до преди малко се стопи. Наклоних глава. Беше 23:56. Вече очите ми се затваряха и мама забеляза това.

-Стана късно лягай си.-каза.

Аз се затътрих към стаята без да кажа нищо. Докато стигнах имах чувството,че минават часове. Минах пред вратата за стаята на Бети. Спрях. Отворих я леко,така че ако е със слушалки да не ме чуе.  Още говореше с Майк. Затворих вратата. Отидох в моята стая. Легнах на леглото. И заспах...

Отворих очи. Протегнах се. Веднага грабнах телефона си,за да видя колко е часът. Беше 7:48. Не съм от най-ранобудните,но не обичам да спя много. Отидох в кухнята. На масата беше оставена.бележка. на нея пишеше:" Хей. Искам да знаете,че ние с баща ви тръгваме. Ще се приберем след около месец да ви видим. Много ви обичаме. Доскоро.". При мисълта за тях ми се плачеше,но не показвах слабост. Докато си приготвях закуската (пържени яйца) чух някой да слиза по стълбите. Беше Бети. Погледна ме изпитателно. Яидя бележката и я грабна. През това време аз вече бях на масата и ядох. След като Бети приключи дойде до мен.

-Омръзна ми. Това да не си говорим,да се даржим,като непознати,но не мога да понеса,че харесваш гаджето ми.

Надявам се,че първа глава ви харесва. Ще се радвам да ми кажете какво мислите за 1 глава.❤❤