2 глава

21 1 0
                                    

Когато сестра ми приключи веднага развалих тишината:

-Виж аз наистина искам пак да сме приятелки. Знам,че ме мразиш,но вече не изпитвам същотото към Майк както преди.

Бети се усмихна и ме прегърна. Започнахме да си говорим на всякакви теми. Все пак имахме какво да наваксваме. Накрая решихме да се разходим навън. Само че всеки момент щеше да завали и затова решихме да отидем в мола.

-Отивам да се преоблека.-казах и се качих в стаята си.

Застанах пред гардероба и започнах да вадя дрехи. Имах страшно много дрехи,но всички вече ми бяха омръзнали. Е поне отивах в мола щях да напазаря. Накрая облякох тъмни дънки и една бяла блуза с черен надпис. Обух си любимите черни кецове,с които изглеждах супер висока заради дебелата подметка. Слезнах долу,но Бети още я нямаше. Чаках и чаках и чаках и чаках и тя най-после дойде.

-Готова съм.-каза усмихнато.

-Най-после.-казах.

След около 5 минути вече бяхме тръгнали.

-Леле радвам се,че вече не харесваш Майк.-каза Бети.

-Мхм.-измрънках аз. Ами аз още го харесвах,но Бети ми е сто пъти по-важна от някакво момче. Освен това има и други момчета.

-Ако знаеш колко се е променил Дерек. Станал е непоносим. Беше права,като казваше,че е ужасен.-извика Бети. Да Дерек можеше да е сладък,но беше страшно досаден.

След малко стигнахме до мола. Влезнах в първия магазин,но си харесах нищо. Затова тръгнах да излизам. Взех телефона си,защото го бях чула да вибрира. Видях,че имам съобщение от някой непознат. Беше момче. Блокирах го веднага. Бети още седеше в магазина. Мисля,че вече го изкупи,но такава е сестра ми. Усетих как някаква груба ръка докосна ръката ми. После се доближи до мен и ме целуна по бузата. Обърнах се и видях тъмнокосо момче. Приличаше на момчето,което блокирах току-що. Аз веднага се отръпнах и му ударих шамар.

-Какво правиш?-започнах да викам и хората,пазарящи в мола направиха купчина около нас. Малко се притесних,но бях и бясна.

Видях Бети как се опитва да си проправи път между хората,за да дойде при мен.

-Защо ме блокира?-започна непознатия.

-Аз зададох въпроса първа!-извиках,така че целият мол да ме чуе и накрая реших да не седя повече при този нахалник. Хванах ръката на Бети и този път хората се отместиха да минем. След малко всички хора се пръснаха по магазините.  А момчето започна да ни следи.

Ето я най-после новата глава. Надявам се да ви е харесала. Съжалявам,че стана по-къса. Направих я кратка,защото следващата ще бъде много дълга и в нея ще станат доста важни неща. Също така исках да знаете, че всяка седмица във вторник и неделя ще има нова част. Когато мога ще качвам и в четвъртък. Благодаря,че следите историята ми.

Винаги ще съм до тебDove le storie prendono vita. Scoprilo ora