Торока

2

Двамата младежи си стегнаха багажа и потеглиха към столицата. Не знаеха колко много препятствия им предстоят докато стигнат. По едно време се появи пясъчна буря. Братята се скриха в едно малко селце като се стараеха да прикрият лицата си максимално.

-Защо си сваляш маската? Сложия веднага!-Асами.

-Защо да ми е на лицето, докато няма хора около нас? Няма логока и защо се панираш за най-малкото.-Рей.

-Много добре знаеш защо се ядосвам на глупостите, които пражиш. Не мисля, че е нужно да ти казвам подробности.

-И без това няма какво да правим, защо не ми разкажеш за Земята?-пита Рей.

-Забрави! Няма да стане!

-Защо? Ще си мълчим ли? Не разбирам какъв е проблема да получа малко информация за родната ми планета!-ядоса се Рей.

-Мисля, че знаеш защо не ти казваме нищо за планетата, от която си!-започна да вика Асами.

-Не е нужно да се ядосваш! Ти винаги си бил такъв!-каза Рей и се запъти на там където брат му няма да го чуе.

-Юка, излезез! Тук няма да ни чуе!

-Здравей Рей! Какво се случва с теб и брат ти? Нещо се карахте, но за какво? Много сте ми странни.

-Ще запомниш ли и това?

-Знаеш, че помня всеки един разговор с теб. Все пак това ми е работата.

-Мисли се за велик. Той е с бледо лилава кожа и е толкова мека, а пък и с тези пастелено сини окраси по ръцете, гърба и краката му, можеш да кажеш, че докосваш коприна. С тези тъмно лилави очи може да накара всяко момиче да се влюби в него. Косата му просто не е за коментиране. Черна и гъста. Много ме дразни по някога. Чак изпитвам желание да го убия. Ние сме просто толкова различни. Не разбирам защо още ме търпи. Аз толкова много го ядосвам, че той може без да му пука да ме остави в пустинята да ме изядат змиите или да ме предаде на властите.

-Отговора е много прост. Защото те обичам, за това не съм направил това, което каза и никога няма да го направя.-Асами.

-Ти всичко ли чу?

-Само последната част. Няма да мога да го преживея, ако те загубя. От както татко те доведе в нас, от както си се появил в живота ми той е много по-различен. Много по-щастлив. Привързах се към теб сякаш си ми истински брат.

-Защо не искаш да ми разкажеш за родната ми планета? Искам отговор на този въпрос! Моля те, кажи ми.-помоли се Рей.

-Защото мисля, че искаш да се върнеш там, а аз не искам да те загубя.-каза през сълзи Асами.

-Хей! Я се стегни! Защо само ревеш? Торокианец ще си помисле, че само това правиш най-добре, а то не е така.-засмя се Рей и удари брат си по рамото.

-Обещай ми, че няма да ме изоставиш.

-Не мога да обещая нищо, но ще се постарая.-засмя се Рей и прегърна брат си.

"Никога не съм виждал брат си в такова състояние."

-Нека се подготвим, защото може да се наложи да нощуваме тук.-Рей.

-Добре.

Към къщичката, в която се бяха скрили братята, и която беше готова да се разпадне се приближи една фигура с тъмно наметало и качулка. Не се виждаше никакво лице. Фигурата влезе в къщата и извади от джоба на наметалото си един нож.