Can we be friends?

Нов ден....Ново начало

Отворих очите си. Реших да видя колко е часа. Беше 8:26. Ооо не. Закъснях за даскало. Чакай,ама аз съм във ваканция. Йеаа. Реших да прочета чата с Браян. Отворих телефона си.

8:28
Живота си е живот,капризна кучко 😉

6 пропуснати обаждания.

2 неотворени съобщения. Браян.

Плъзни,за да отключиш.

Реших веднага да видя пропуснатите обаждания. Беше брат ми. Реших да отида в стаята му,за да го видя,кво иска. Отворих вратата ми и всичко беше тихо. Отидох в стаята на брат ми. Отворих вратата. Беше подредено,както вчера като ходихме в дискотеката. Звъннах на телефона му.

Абонатът е изключил телефона си или е извън обхват,ще го уведомим с СМС. Дочуване!

Краката ми изтръпнаха. Брат ми не се е прибирал цяла вечер. Звънял ми е в 4:37. Побягнах в стаята на баща ми и приятелката му.

-Татко? Амели? Брат ми не се е прибирал цяла вечер,звънял ми е 6 пъти. Звъннах му,но телефона му е изключен. Какво се случва с него?!

Баща ми скочи от леглото и се облече по най-бързия начин. Отидох в стаята ми. Обляках си дрехите от вчера и тръгнахме с татко към колата. Обиколихме целия град. Нямаше го. Звънях на Браян,Арчи,Джъстин и Борис,но те казаха, че брат ми се е прибрал към вкъщи. Амели ми звънна от телефона на брат ми.

-Познай,брат ти е избягал без телефона си.

-Но как? Той без телефона си не отива никъде?!

-Не знам,но става все по-страшно.

Звъннах на Изабел,щото я знам къв магнит за момчета е. Тя ми каза,че той е в тях и иска да живее в тях.

Прибрахме се спокойни. Как ми изкара ангелите тоз тъпаак. Няма си и представа. Някой отвори вратата вкъщи.

-Къде беше бе,умен?

-Бях при Изабел. Новата ми приятелка.

-Честито!

Той се обърна и се отправи към стаята си. Видях кутията с цигари в леглото ми. Реших да запаля една. Димът излизаше от устата ми. Телефона ми звънна. Беше Изабел.

-Хей,Сара!

-Хей,Из!

-Искаш ли да дойдеш вкъщи?

-Може! Към колко?

-Ми към 10:30 ела. Ок?

-Нямаш грижи. Чао!

-Чао!

Затворих телефона. Започвах да се оправям с голям кеф. Изабел не е курва. Тя е супер добрата и супер лудата.

Когато стигнах в тях тя ме разведе из тяхната къща. Беше уникално. Влязохме в тяхната стая. Тя беше супер уютната. Телефона ми звъня. Беше Браян. Аз му затворих.

-Браян?

-Мхм.

-Споко вдигни му. Аз и без това щях да го зарежа. Само иска да се чукаме.

-Мне. Вмомента съм с теб. Приятелите са на първо място. Нали?

Изабел кимна с глава. Пуснахме си филм. Пеехме песни. Говорихме си тайни и обсъждахме хората. Беше време да тръгвам. Стигнахме на входната врата

-Чао,Из!

-Чао,Сара!

Прегърнахме се и аз се отправих към вкъщи.

Прибрах се. Обадих се на Браян.

-Хей! Искаш ли утре да се видим нещо??

-Добре.

-Емии...Чао.

-Чао.

Като че ли,май вече не харесвам Браян. Беше 23:48. Реших да си лягам,защото този ден хич не ми върви. Изведнъж телефонът ми светна. Изабел ми писа.

Иза оФцата 😂❤

Иза: Спиш ли?? 😁

Аз: Заспивах...

Иза: Браян нещо започва да ми се мазни....Пак иска нещо от мен 😒

Аз: Отрежи го и ти ма! Той как те отряза? Да го еба в копелето мазно.

Иза: Знаеш ли кво? Права си. Да си научи урока това лайно.

Аз: Ай лека,че утре ще идвам да та събуждам рано рано 😘

Иза: Хахахах,добра шегаджийка си,ей! Лека ❤

Оставих си телефона и затварях бавно очи.

Хелоуу! Дано ви е харесала тази глава! Този път е по-дългичка. Ако има грешки пак знаете (за последно го казвам😀). Гуудбайй 😘