Can we be friends?

Малко пияни неща...

Събудих се.  Часът беше 9:20. Отворих си телефона и видях че имам пропуснато обаждане от Браян.

-Гууууд морнин, май Браян!  Хал ар ю?

-Добро утро и на теб! Искаш ли в нас?

-Оправям се и идвам. 

Затворих телефона и много се изкефих. Трябва да съм яка когато отида. Сложих си една къса тениска и дънки. Пуснах си косата.  Бях готова за тръгване.

Стигнах.  Почуках на вратата. Той отвори.  Беше само по анцунг.

-Здрасти, Браян!

-Хей, Сара!

Влязох. Качихме се в стаята му. Влязохме в неговата стая. Беше супер уютна.

-Ще пием, да си знаеш.

-Амии, окей.

Той изкара от някакво чекмедже водка. Пиехме на шотове. Гледахме се в продължение на 5 минути. След това се доближихме един до друг. Усните ни се сляха. Започнахне да се целуваме. Легнахме на леглото, без да си отделяме усните.

-Не, не мога да го направя! -Казах аз и го бутнах. Станах и избягах от къщата му.  Реших да се обадя на Изабел.

-Нямаш си представа кво стана.

-Кво?

-Бях в Браян и той беше пиян, но аз не. Започнахне да се целуваме, но след 1 минута аз просто не исках. Ами, ако той разпространи слухове?!  Оофф, защо се забърках с това.

-Ела в нас. Аз ще дойда да те посрещна. Къде си вмомента?

-До магазина, който пазарувам.

-Окей, след 3 минути съм при теб.

Минаха три минути. Изабел беше близо. Отидох при нея. Тя ме гушна. През целия път мълчахме. Когато влязохме в тях, тя изкара Jack Daniels. Наля го в две големи чаши. Донесе шоколад и цигари.

-Да пием за Браян и неговите постъпки?

-На екс!

Изпих го на екс и имах чувството, че ще припадна. Запалих една цигара. Димът излизаше от устата ми а аз имах чувството, че не живея. Затворих очи.

Гледната точка на Браян.

Офф, бях голям тъпак. Как можах да я целуна и на нея и стана неприятно. Реших да се обадя на брат ѝ.

-Аве, мойче, сестра ти у вас ли е?

-Мне, тя реши да преспи у Изабел. Що?