~Rivalry against one love~ (Съперничество срещу една любов) ×ЗАВЪРШЕНА×

~1~

Един обикновен ден...слънцето влизащо през отворения прозорец на стаята и огласянето на птичките. Часът да е след 12:00 и все още да е тихо в къщата. Това беше идеалния ден за Jeon Jungkook. Да си почива и да не се натоварва с излишни работи,това според него беше отпускащо и чудесно. Лъчите на топлото и усмихнато слънце,вече галеха лицето на Кук и на брат му Джин...
Не след дълго майка им влезе в стаята и ги прикани да стават и да закусят. Първи както винаги се разбуди Джин и тъй като и двамата братя спяха на едно двуетажно легло,не изпусна момента да слезе и да погъделичка малкия си брат като за добро утро.
А всички знаеха,че Кук не понася това нещо и лесно може да превърне играта,в нещо в което всеки ще съжалява за стореното...
Джин слезе от леглото и започна бавно да го гъделичка и да му говори.

- Кукее,ставай детето мии...

Имаха няколко маловажни годинки разлика,но не спираха да му ги натякват.

Със всеки път,в който го повтореше,започваше все повече и повече да го гъделичка. Най-накрая по-малкия се събуди,но от всичкото гъделичкане се беше озовал вече на земята и ядосан.

- Ах ти Джине...ще видиш тиии....- тогава той се изправи и започна да гони брат си из цялата къща както като е бил още дете,докато не го хвана и не го поваляше като по детски на земята.

Майка им,какво да ги прави търпи скъпите си рожби...,но никой не може да каже,че Кук в ежедневието си,когато не работи като модел,е сериозен. Винаги се държи по детски с всички,но на работата сякаш става нов човек.

- Хайде стига сте играли,елате да закусвате. Приготвила съм ви любимата закуска...- каза майка им,като ги хвана и двамата за ушите и ги довлече на столовете в кухнята.

Джин грабна дистанционното и тъй като беше 12 и нещо вече,имаше новини по главната телевизия. Докато закусваха,слушаха и новините за деня...
Без никой нищо да подозира,по новините казаха и за Кук....

- Новина от последните минути: известният наш модел Джеон Джънгкук,който до сега беше винаги на 1 място в класациите ни,остава на 2 място,победен от втория по успех Kим Техьонг...- това бяха думите на водещата на централните новини...

- Защооо??? Вече близо 1 година съм на първо място и за един денда ме мине...Как е станало???-говореше Кук на майка му...

- Успокой се,скъпи...Ще си върнеш...- опитваше се майка му да го успокои..,но без никакъв успех.

- Айде де,все пак си още от най-добрите в топ 3 си...- казваше му Джин,като се тъпчеше с закуската.

- Ще си я върна,ако ще да си пожертвам целия живот за нея....това ми е най-голямото постижение и няма да допусна,някой да ми го вземе ей така....Ще разгадая този Техьонг ли какъв е там.... - каза Кук,като остави непокътната закуската и тръгна към стаята си.

==============
Здравейте хора,отново се завърнах,защото ми липсваше да пиша,колкото и странно за някой да звучи. Ще се радвам на мненията ви за сегашното развитие на нещата тук...

Обичам ви и до нови срещи <33