~19~

722 79 0
                                    

- Какво точно? - попита отново момичето.

- Ами да ти помогна да сбъднеш мечтата си да станеш журналист..

- А не,моля те...не искам вече. От 2 години съм се отказала от това и се отдавам изцяло на сервитьорството. Не искам и няма нужда,но ти благодаря все пак.

- Ще говорим друг ден за това..става късно. Искаш ли да преспиш у нас,че да не се прибираш сама през нощите?- рече ѝ Те милосърдно и с усмивка.

- Не искам да се натрапвам,но пък искам да разгледам къщата ти...- усмихна му се тя.

- Веднага ще имаш тази възможност. - тогава той отключи и покани Уенди вътре.

Тя не отказа и влезе. Събу се и съблече якето си като го закачи. Започна да разглежда всяка една стая и накрая седна в неговата стая и започна да разглежда негови стари снимки от малък.

Джун не беше там,а беше излязал с приятели навън и сигурно щеше да се прибере късно.
~~~~~

Кук вече и той си беше вкъщи. Сокджин си беше легнал,както и майка му. Колко чудно да си легнат толкова рано. Той си стопли вечеря и след това се качи в стаята си,пусна си филм и докато ядеше гледаше.

Не след дълго,когато филма свърши си легна и той.

~~~~~

Същото се отнасяше и за Те и Уенди. Тя спеше на леглото на Джун,защото той още не се беше прибрал. Сигурно щеше сутринта да ги завари и да си помисли нещо грешно,но на кой му пукаше...щяха да му обяснят как стоят нещата и готово..

~Rivalry against one love~ (Съперничество срещу една любов) ×ЗАВЪРШЕНА×Tahanan ng mga kuwento. Tumuklas ngayon