The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《 П Р И З Н А Н И Я Т А 》

С Ирма бяхме пред болницата, където " беше " настанена Мери. Колата на д-р Медж също беше  отпред. Той обичаше Мери. Дали знаеше за цялото това нещо или и той беше мишена като мен? Имах много въпради и повече от всичко исках да разбера отговорите. Влезнах вътре и на вратата ме посрещна Каролина, приближи се до мен и ме попита защо съм тук и каза да сс тръгна преди да е късно и вметна, че не е било редно да идвам с Ирма, което значи, че не само аз мога да я виждам. Казах и, че не ме интересува и трябва да се видя с Мери. Попитах я къде да я намери и тя ми каза, че е в стая 313 в дъното от лявата страна на стъпалата на третия етаж. Разполагах с малко време, за това реших да се кача с асансьора, влезнах вътре и светлините започнаха да пресвятват. Казах на Ирма да се качи мужду етажите и да ме чака пред асансьора, за да не се повреди системата. Така и направи. Отидохме пред вратата на стаята и и аз си поех дъх питайки се:

" Ами сега? ; Какво ще стане? ; Дали ще се признае всичко? Но каквото и да се случи трябва да се опитам да разбера. Не дойдох напразно и няма да си тръгна преди да получа отговорите които търся! "

Тъкмо понечих да почукам на вратата на вратата, когато ме спря познат мъжки глас. Това беше д-р Медж. Приближи се тичайки и каза:

- Спри! Какво правиш, ще я събудиш. Едва я приспа екипа. Излезе от кома вчера и бавно се възстановява, има нужда от почивка. Когато се събуди тогава ще я видиш. Знам, че ти липсва. Каролина ли те повика? Тя ти каза, че се е събудила нали? Защо и питам, няма кой друг да е, пък може и някое несъществуващо духче да ти е казало хах. - каза смеейки се.

- Ти не знаеш ли? Хах... стига игрички.. знам, че сте замесен и Вие в цялата тази игра, за разлика от някои хора поне се променихте. Няма как да не сте уведомен за случващото се. Знам. Убедена съм, че знаете от самото начало.

- Но, за какво говориш мило дете? В какво да съм замесен? Обесни ми, какво се е случило? - беше учуден , говореше с бавен и въпросителен тон. Изражението на лицето му показваше, че не е очаквал такъв въпрос от мен.

- Много добре знаете за какво Ви говоря. Поне Вие бъдете искрен с мен и ми кажете, по-скоро ми обяснете какво се случва. Имам право да знам, не мислите ли? Имам толкова много въпроси, най-вече към любимата Ви Мери.. тя, леля ми е майка ми стоят зад всичко, може би и Вие също... до някаква степен. - добавих опитвайки се да сдържа сълзите си.