The Madness - З А В Ъ Р Ш Е Н А -

《^•^》

Вечерта мина повече от чудесно. С Браян си говорихме много и за всичко. Бяхме сгушени един в друг и гледахме звездите. Той не спираше да ме гледа, което ме караше да се усмихвам, по всичко си личеше, че сме влюбени. Никак не ми се искаше да свършва тази вечер, ноо както всички знаем:
" Всичко хубаво е за малко. "
Така и тази вечер си имаше своят край.

Часът беше около два и нещо и ние пешихме да се прибираме. Докато пътувахме Браян ми обеща, че всеки ден ще идва при мен, каза че ще направи всичко вэзможно да ми помогне да се измъкна от там. Възхищавах се на силата и увереноста му. След дълго пътуване стигнахме до лудницата, излезнахме от колата и преди да влезна вътре той се приближи до мен и ме целуна за довиждане, преди да влезна вътре той ми извика:

- Коте, пази се, утре ще дойда да те видя, вече ми липсваш! - колко беше сладък и миличък.

- Хихи, нямам търпение да те видя отново ъмм "Паттее?!" - казах го изчервявайки се, пратип му въздушна цилувка и влезнах вътре.

Браян влезе в колата на баща си и подегли. На входа бях послещната от охраната, каго ме придружиха до стаята ми. Не спирах да мисля за Браян, всичко стана толкова бързо. Цялата ухаех на неговият парфюм "Тютюн и рози", затваряйки очи усещах устните му на моите, при всяка мисъл за него пеперудки изпълваха не само корема ми, но преминаваха през цялото ми тяло.
Мина се известно време и с гръм и трясък Агата нахлу в стаята ми с непжзната за мен жена.

- Ставай малка лигло! Това е Дженин Уолш, новата медицинска сестра, която ще отговаря за теб и близка моя приятелка. - каза със заповеднически тон Агата.

- Ъгхх... Сигурно е и единствената ти приятелка. - отговорих аз с признавам си доза злобен присмех.

- Млъквай лигло! Нямам време да се занимавам с теб. Имам по-важни задачи вместо да се зани... - прекъснах я.

- Хаха и какви са тия важни задачи? Бас държа, че ще се прибереш в самотнато си къща ще гледаш филм за самотни лелки като теб ще си всемеш вана и ще си избиваш комплексите от самотата си. - Казах аз и избухнах в смях. Дженин се подсмихна но се сдържа заради леля ми.

- Как си позволяваш да ми държиш такъв гон момиченце? Коя си ти? За каква се мислиш? - каза тя разярено ядосана. Удари ме и аз паднах на пода. Плесницата беше със всичка сила, ехото огласи цялата сграда сигурно. - Оставям ви да се запознаете. И Джен не забравяй какво ти обесних! - заповяда на Джен и излезе от стаята като трясна вратата след себе си.

Аз станах от пода и се преоблякох, настаних се на леглото и огледах Дженин. Тя изглеждаше на около тридесет и нещо, беше с дънки, бяла тениска и бяла престилка. Косата и беше тъмно кестенява, дълга с леки къдрици в края, беше дълга и подкертаваше октрото и лице. Веждите бяха дебели и правеха лицего да изглежда ядосано.. Странно но приличаше на Ред от Angry Birds.

- Ее, ти няма ли да се представиш? Погледни колко е часът, часът ти за разкрасителен сън мина, бръчките ти са в кърпа вързани! - казах аз и се засмях.

- Ам Агата ме представи. И беше права, ти си наистина себично дете.

- Ахаа и това ли са ти само комплиментите? Иии не ме засяга, че те е представила, имаш уста и знаеш как се казваш. Искам от теб да го чуя бе мамка му и неграмотна.... - тук вече се ядосах и почнах грубата. Ядът от плесницата беше ясно, че ще се изсипе вържу Дженин.

- Името ми е Дженин Уолш, на кротко Джен. Друго не те засяга. Твой ред е, ти се представи.

- Казвам се Мелани Стар, за близките Мел, но не и за теб. Друго не те интересува! - казах го и намигнах.

- Защо си толковаа..?

- Толкова каква?

- Амии имаш бахти самочувствието за годините си и се мислиш за нещо което не си...

- Пхахаха! А ти? Ти се подчиняваш на ПРИЯТЕЛКАТА СИ! И РАБОТИШ ЗА НЕЯ! ТЯ ТЕ ИЗДЪРЖА! Твоето как да го наречем??? - Личеше си, че се засегна от думите ми. - Погледни себе си и полужението си и тогава говори за мен. Ако си приключила си свободна да напуснеш стаята ми, нямам цяла нощ да се разправям с тъпи хора! - казах аз посочвайки вратата.

- Н-н-не... Т-т-това е! Но не си мисли, че сме приключили! - изрече заеквайки тя. - Те първа започва всичко! - довърши тя. Изсмях се в лицето и добавих:

- Хахах една като теб умря, ако искаш да си следваща давай ти си!

Извиках охраната да отвори вратата и Джен излезе от стаята. Тя гледаше тъпо и излезе.
Лицето ми пареше от шамара на Агата, но не усещах болка... Единствено мислех за Браян. Именно мислите за него ме правят смела и не ме е страх да говоря каквото и да било дори и на Агата! Но определено ще остане няколко дни отпечатъкът на леля ми. На Браян мисля, че никак нямаше да му хареса това, до колкото го упознах за този един ден. Странно усещате ме обвзе.... Усещах чуждо присъствие....

С А М А Л И Б Я Х И Л И Н Е ?