Видях една 4 етажна оцветена с бяло в основата, а нагоре в жълто и оранжево. Изобщо не си я представях такава, но все пак ми беше интересна. Отгоре пишеше един надпис "ЕIГ" оформен в щит.Предполагам, че: "Е"- езикова, "I"- първа и "Г"- гимназия. Вляво от него имаше осветен тунел на 2-я етаж свързващ сградата на училището със салона.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Леля ми кара около 30 м, докато стигнем главния вход и после слязох от колата. Часът бе 13:29. Точно за едно хубаво закъснение. Откога не съм закъснявал? Още докато влизах в двора, впечатление ми направи автоматично отварящата се врата. Такива врати единствено съм виждал в супермаркетите. Вече се намирах във фоайето. Видях нашата охрана и попитах къде е 215 стая. По неговото описание трябваше да свия вдясно. Вървях известно време, докато не чух един глас. - Виктор. Чакай! - каза човекът. Обърнах се и видях Зорито. - Здрасти, Зори. Разбра ли къде е стаята? - Не. - На мен портиерът ми каза да вървим насам, но нещо ме съмнява. На първия етаж сме и колкото по-навътре влизаме номерата на стаите вървят надолу. - Ами... да. - Все пак да продължим. Все повече започнах да мисля, че вървим по грешен път. Слава Богу на пътя ни видяхме класната. - Какво правите тук? - Следвахме упътванията на портиера. - отговорих аз. - Как така?! Стаята въобще не е на този етаж. - Не знам. Така ни каза човекът. - продължи човекът. - Казах да дойдете и в 20. Не закъснявайте пак другият път! - Добре. - съгласих се аз. Часът беше 13:32, но нали класната беше с нас. Какво може да се обърка? А и имаме час на класа, така че нямаме големи притеснения, че няма да наваксаме ЗИП. Върнахме се в фоайето. Качихме се по стълбите и на горния етаж се загледах, че моделът на сградата е същият както в МГ. Имаше даже подобни рисунки по стените. Леля ми е разказвала, че тези училища са са се строили по един и същи стандарт, а даже и ориентация. Но чак толкова прилики, даже и в интериора. Странна работа. Този път свихме в десния коридор и тогава видяхме огромната навалица образувана от нашия клас в тъмния и неосветен коридор. Всички чакаха и се чудеха какво да правят. Класната дойде и започнаха нещо да говорят с една госпожа относно стаята. Не чух много, но разбрах, че няма такова нещо, че ще бъдем в стая 215. Това за мен не беше нито повод за радост, нито за тъга. Много беше коментирана темата в каква стая ще бъдем, защото Градев дочул, че това е кабинет по биология, където чиновете са единични. Разбира се, че много започнаха да се вайкат как ще преписват и просто им се зачудих. Ако обаче стане така. Всички ще бъдем разделени. Не че ще ми стане нещо, ама иначе как ще дразня Виктория. Сигурно ще ми бъде много скучно. Но това би било възможност най-сетне да не давам на никого да преписвам. В Britanica Чайка имат много такива чинове, така че аз съм свикнал. Разговорът продължи още малко, но в крайна сметка ни преместиха в стая 217. Бях усмихнат и нищо не можеше да ми развали настроението. Бях готов за най-лошото отношение, но съдбата ми показа друг изглед на училището. Още щом отворихме вратата видях колко е уютна стаята. Не знам как, но тя някакси успя да ме върне в 4-ти клас. Шкафовете отзад. Жълтокарамеленият цвят. Плакатите. Всичко това ме подсети за нашата стая в руското. Застанахме по чиновете си както нормално и видях одрасния плот. Веднага го снимах и продължих да оглеждам. - Огледайте всичко! Столове, маси, стени. Снимайте всяка щета! - каза класната. - Кристияне, ела тук! Снимай и тук, защото после да не ни обвинят, че сме им съсипали дъската! После дойде една госпожа да ни пита за щетите в стаята, за да се защитим. - Някакви щети? - Одраскани маси има. И също дъската. - каза класната. - Добре. Аз ще тръгвам. Снимахме всички възможни неща, които ни се струваха счупени или одраскани и започнахме да решаваме задачи. Часът минаваше нормално, а аз отвреме-навреме оглеждах през прозореца. Нямаше някаква забележителна гледка. Виждахме един голям некрасиво шарено боядисан блок, с тераси и простряни дрехи на хората. На преден план имаше и едно дърво. По някое друго време виждахме и 10-ката, която минаваше покрай малките улички. Междучасие. Реших да огледам стаята, за разлика от другите, които тръгнаха в коридора. Бях някакси толкова неописуемо щастлив и започнах да се притеснявам за най-лошото. Ако тук ми хареса какво ще правя с кандидатстването? Аз искам да съм в МГ. Наистина математиката ми върви повече и имам интерес към нея. Но и тук е много хубаво. Изведнъж, докато съм блял, междучасието свърши, а госпожата влезе в стаята. Напълно бях забравил, че вече по физика тя ще идва при нас, а не - ние при нея. Днес престоеше да правим контролното на раздела "Електричество и магнетизъм". Всичко ми беше познато. Задачите бяха лесни и си ги описах като хората, така че бях доволен от себе си. Другите, мисля че ги беше затруднило.
