Джейна Родригес водеше нормален живот. Има приятели, изкарва добри оценки и учи в престижен университет....но родителите ѝ трябва да провалят всичко като я накарат да се преместят в друг континент. Там тя среща най-омразния си човек на Земята. Джейк...
Аз съм Джейна Родригес. На 19 съм. Живея в Англия. Уча в Оксфорд. Изкарвам Отлични оценки. Имам си много приятели, но най-добра ми е Лиза. С нея ходим всеки ден в университета заедно, но се налага винаги да ме чака да се приготвя, защото много се бавя и ме мързи да ставам.
* * * * *
-Добро утро, Джейна!- някакъв познат глас ме будеше. Това беше Лиза. Тя беше дошла тук, за да ме буди! Уха.
-Ама мързи ме, Лиза!-възпротивих се.
-Хайде!-започна да ми дърпа завивката. Аз си хванах юргана и се опитах да го спася. Тя бе по силна от мен. Дръпна ме заедно със завивката ми и аз се строполих на земята.
-Ауч! Лиза!!!-Подгоних я. Тя тръгна да слиза по стълбите. Подгоних я надолу, но понеже бях сънена се подхлъзнах и се търкулнах по стълбите. Съборих и нея. Засмяхме се.
-Ъх, отивам да се обличам преди да съм се осакатила заради теб!!!-не се бях усетила, че викам.
-Скъпа, не викай така има съседи, които още спят!-скара ми се мама.
-Съжалявам!- качих се по стълбите и влязох в стаята си и започнах да си избирам дрехи облякох това:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
* * * * * Слязох долу и с Лиза седнахме да закусим. Ядохме палачинки.
-Внимавай, Праси!-тя ми се засмя. Вероятно се бях нацапала и се избърсах.
* * * * * Тръгнахме към Оксфорд. Когато влязохме никой не ни обръщаше внимание. Вървях и си говорех с Лиза. Бях разсеяна и докато вървях се блъснах в един. Бях си взела кафе и цялото се озова върху него.
-Как смееш! Кучка такава! Знаеш ли колко струва тази тениска! Махай се!-ама той нямаше никакво право да ми говори така! Без да се замислям го зашлевих и вече се виждаше отпечатък от пръстите ми върху бузата му.
