Джейна Родригес водеше нормален живот. Има приятели, изкарва добри оценки и учи в престижен университет....но родителите ѝ трябва да провалят всичко като я накарат да се преместят в друг континент. Там тя среща най-омразния си човек на Земята. Джейк...
Пристигнахме и разопаковахме багажа си. Намах търпение да изляза и да разгледам този красив град... Но първо трябва да ям. За къде съм ако не съм яла 7 пъти дневно дори и по малко. Аз обичам да ям! Ето за това момчетата не ме водеха по срещи. Всичките им пари отиваха за храна! Затова имаше разбито сърце няколко пъти и за нещастие това беше моето... Разбира се не ми казваха директно....да, знам колко тъпо и жалко звучи, но...скръндзи! Е, никога няма да срещнат човек, който да стои гладен заради тях. Наядох се и се разходихме из града. Направихме си около тридесет селфита при статуята на свободата. Паметта на телефоните ни свърши иначе щяхме да си направим и още. Прекарахме целият ден в разходки и се изморихме. Върнахме се в стаята ни. Живеехме в една синя къща, чийто предишен собственик все едно е бил Аквалад! Живеехме до една розова къща. Уха...доста е...натруфена....
* * *
Взех си душ и се приготвих за семейна вечеря. Е, вечеря с две семейства, защото и семейството на Лиза щеше да дойде. Облякох черна рокля.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Семпла, защото повода беше просто вечеря. Вървях към ресторанта и бях забила нос в телефона, защото четях книга от него. Докато вървях се блъснах в някой...
Гледна точка на Джейсън
След като свършиха се прибрах вкъщи. Хм, видях, че целият ни багаж е събран. Куфарите бяха доста. В този момент баща ми слезе по стълбите.
-Ще се местим в Ню Йорк. -каза ми без да му мигне окото. Просто ей така. И излезе от къщата.
Не съм споменавал, но той не ми е истински баща. Дори не му пyка за мен. Мама се ожени повторно. Тя беше преуспяла с бизнеса и имаше доста пари. Не бих се нарекъл ,,богат”. Имам нещата, за които никога не съм си пожелавал и нямам нещата, които винаги съм желаел. Винаги съм искал нормално семейство и баща, който няма да ни изостави само заради жена с повече пари, за да не се нлага мама да се жени повторно. Поне искам вторият ми баща да ме уважава. А сега дори няма да видя момичето от Оксфорд...
* * *
Оправих си багажа и се качих в самолета. След половин час стюардесата дойде и ни донесе малки шишенца с вода. Стори ми се странно да са толкова малки. Не си струваше да им обръщам толкова внимание. Облегнах се на седалката и неусетно съм заспал...
* * *
Вече се прибирахме от летището и се настанихме в новия ни дом. Беше къща и....защо розова?!!!! Ъх, сигурно предишната ѝ собственичка е била ,,Богинята на префърцунените кукли” Хах, засмях се на мислите си. Ние живеехме до една голяма синя къща...синя! А аз се налага да живея в това олицетворение на....натруфения розов цвят!
* * *
Оправях се за семейна вечеря. Щяхме да ходим на рестурант. Взех си душ и си облякох дрехи. Не се облякох официално, защото мразех семейните вечери и не исках да си правя труда.
Излязох от вкъщи и вече вървях към рестуранта. Беше доста голям. Имаше коридори. Това беше рестурант във хотел. Но защо родителите ми са избрали това място? Има други и далеч по-хубави.
* * *
Вървях по коридора и се бях заплеснал в телефона. Блъснах се в някой...
-Извинете!- погледнах към човека. Какво?! Не мога да повярвам! Ама това е....
* Ехооо! Това е новата глава. Втората! Интересно ли ви е какво ще стане? Защото на мен да. Много скоро ще излезе и следващата глава. Надявам се историята ми да ви харесва!😝😝😝😝*
