След около час момичетата вече бяха пристигнали в дома на капризната си шефка.
Тя както винаги не ги посрещна с усмивка за добро утро, а с поредната си прищявка.
-Хей Сун Ми отиди в кухнята и ми направи нещо за закуска, гладна съм.- каза Юра, която току що се беше настанила на дивана.
Хюна беше стиснала юмруци и беше готова да се развика ,че Сун Ми не е длъжна да прави това защото тя й е гримьорка ,а не прислужница.
Сун Ми видя това и я хвана за ръката казвайки й тихо: Не се намесвай и без това трябва да я питаме за отпуска а ако се скараме сега ще ни е още по-трудно.
-Ноо....- Хюна тръгна да казва нещо, но Сун Ми я прекъсна - Няма ноо, стига, ще й направя един сандвич ще й донеса сок и толкова.
- Офф добре, но само този път другия път няма да й позволя да се държи така. Чу ли?
-Добре добре само този път. Айде ей сега се връщам ти мисли как да я попитаме.- каза Сун Ми а Хюна кимна в знак на съгласие.
-Хайде Сун Ми побързай нямам цял ден за губене.- извика разразнено Юра оглейждайки се в едно от многобройните й огледала.
Разбира се трябваше цялата й къща да е пълна с такива за да вижда красотата си навсякъде.
- Идвам де идвамм.... - викна Сун Ми и й занесе сандвич и сок.
След като Юра закуси започнаха да я подготвят за фотосесията, която вече отдавна трябваше да е почнала, но както винаги благодарение на Юра пак всичко стана по-бавно от планирането. Наложи се три пъти да спират за да може тя да си почине. И разбира се не пропусна да се оплаче от грима и прическата си.
След пет мъчителни часа сменяне на тоалети, прически, гримове и бягайки до компанията за нови обувки фотосесията приключи. Най-накрая потния и изморен екип излезе на чист въздух да си почине. Хюна и Сун Ми решиха докато Юра не е близо до тях да решат какво ще я попитат. Решиха Хюна да говори защото тя повече умееше да преговаря.
-Хей Юра!!! - провикна се Хюна на току що излизащата навън Юра. Тя се запъти към момичета и се чудеше защо ли я викат.
-Кажете какво стана?- попита объркано модела гледайки ту едното момиче ту другото.
-Амии ние... такова.. дда..- Хюна беше прекъсната от шефката си.
-Хайде казвайте ако ще казвате не ми губете от ценното време.- каза раздразнено Юра.
*Хюна*
Да ти имам ценното време аз на теб. Пуууу.... Ако не исках толкова да ни пусне в този отпуск до сега да съм те оскубала въшка такава.....
Мислеше си Хюна, но бе изкарана от транса от побутване от Сун Ми.
-Така де... Искахме да те попитаме да ни пуснеш една седмица отпуск след 3 дена за да можем да отидем на почивка....- попита Хюна а Юра я гледаше сякаш е паднала от небето.
-Неее и дума да не става!! Вие нормални ле сте??- изкрещя видимо ядосаната Юра
-Защо??- попитаха и двете момичета в един глас.
- Как защо след 2 дена ми предстои една от най-големите фотасесии за списание и ще бъде в Япония. Има толкова неща за подготвяне и толкова работа след като заминем. Съжалявам, но няма как да ви пусна ще си вземете отпуск някой друг път.
Сун Ми не издържа на това и започна да вика..
-Нямаш право да ни го причиняваш, от толкова време работим без почивка и задоволяваме всеки твой каприз. Полага ни се поне една седмица. А и да нямаш само нас двете имаш толкова голям екип, а само нас тормозиш така стига вече омръзна ми искаме МАЛКО почивка.- след като Сун Ми си пое дъх след дългата реч, Хюна остана да я гледа с отворена уста защото Сун Ми рядко се противопоставяше на Юра.
Мениджъра дочу викове и отиде да провери за какво се карат.
-Какво става тук и защо викате?-попита мениджъра като оглеждаше трите момичета
-Тези двете тук си мислят че могат да излязат в отпуск когато си поискат.- ръкомахаше с пръст Юра
- А защо да не могат??- попита учудено мениджъра
Юра му каза причините които беша казала и на момичетата а мениджъра поседя 5 минути загледан в една точка. След това извика....
-Ще направим следното........
..................................................................
Хей, ето я и новата глава. Надявам се да ви става интересно. Пишете мнения в коментарите... 😘
YOU ARE READING
Battlefield Of Love
RomanceХюна и Сун Ми най-добри приятелки от деца. Може ли живота им да се промени след едно запознанство? Лъжите винаги излизат наяве.. Може ли човек да се промени? Съществува ли любовта от приказките или тази от филмите? Винаги ли парите печелят пред чув...