Battlefield Of Love

25

Мамо татко - започна Сехун като погледна към Сунми и хвана ръката й - това е моята приятелка Сунми.

Родителите му се усмихнаха леко и се приближиха до двойката.

Аз съм Му Ра, майката на Сехун, но може да ми казваш както ти е удобно - усмихна се топло жената - дори "майко" - довърши тихичко кикотейки се, при което Сун Ми се изчерви.

Бащата беше зяпнал приятелката на сина си затова жена му го сръчка леко с лакът при което той автоматично се усмихна.

Аз съм Уанг Со, може да ме наричаш както решиш - каза без да спира да се усмихва сякаш фалшиво.

Госпожо и господин О приятно ми е да се запознаем - каза мило Сун Ми и се поклони леко в знак на уважение.

Е нека вечеряме заедно така и така сме дошли - каза Сехун поглеждайки родителите си радостен от факта че най-после запозна любимата си и родителите си.

Оо да разбира се , вечерята е готова нека отидем докато не е изстинала - засмя се госпожа О и тръгна заедно със съпруга си към трапезарията.

След като всеки се настани на мястото си започнаха да се хранят, майката на младото момче разпитваше Сун Ми за това с какво обича да се занимава, какво я влече, какво обича и какво не, а бащата се хранеше тихо, което изобщо не се хареса на сина му.

Сехун побутна леко с крак баща си изпод масата и след като баща му го погледна Сехун кимна към приятелката си, която все още разговаряше с майката.

Мъжът разбра намека на сина си и остави приборите си и леко се прокашля, за да привлече вниманието върху себе си и след като успя заговори с равен тон.

А ти госпожице какво работиш, не съм те виждал по телевизията значи не си известна?

Уангг - промърмори тихо съпругата му недоволна от неподходящия въпрос.

Ами наистина не съм известна и не бих искала, защото не обичам да съм център на внимание както и да се показвам пред много хора. Гримьорка съм в компанията в която е Сехун. - каза момичето гордеейки се с това че е постигнала мечтата си

Гримьорка? Значи си от обикновенно семейство така ли?

Ами аз...-на Сун Ми й стана неудобно и Сехун забеляза това и направи намек на майка си, която побърза да я прекъсне и се обърна към съпруга си

Скъпи ако си се нахранил нека се качим в стаята си и да оставим младите насаме. А? - помоли настоятелно жената

Ще довършим този разговор друг път - каза отново с равен тон мъжа и се изправи след което заедно с жена си се качиха в стаята си.

Сун Ми побърза да стане и да се поклони, но те вече не бяха пред погледа й. Сехун стана и я прегърна галейки гърба й

Извинявам се за баща ми, понякога е несъобразителен, но не е лош човек.

Няма проблем, това е защото едва сега се запознахме - усмихна се леко Сун Ми отделяйки се от прегръдката.

***
Ето и дългоочакваното завръщане...
Мисля че съм позагубила съвсем форма в писането,но обещавам да се постарая повече...
Знам че писането ми не е от най-добрите, но се надявам да ви хареса..
Не забравяйте да изразите мнението си!
❤❤❤