Battlefield Of Love

9

След 10 минути Джин видя една закусвалня и се запътиха натам. Като влязоха видяха една маса за двама и седнаха на нея.

-Какво ще желаете? - попита едно високо слабо и добре изглеждащо русокосо момиче, което носеше червена престилка явно беше сервитьорката.

-Ами аз ще искам палачинки с шоколад, препечени филийки със сладко, гофрети с кленов сироп иии чаша портокалов сок. - каза Сун Ми като остави Джин учуден

-За мен същото но нека сока бъде от ябълка! - каза Джин усмихвайки се на сервитьорката.

Тя кимна и след това отиде към кухнята за да им изпълни поръчката.
Настъпи тишина докато Джин не я наруши.

-Не знаех че има някой който яде колкото мен. - засмя се Джин
-Личи ти че не ме познаваш. - намигна му Сун Ми в отговор.

-Ето я и поръчката Ви.

-Благодаримм! - отговориха в един глас Джин и Сун Ми и започнаха да се хранят.

Вече бяха измкнали 2 часа и въпреки че вече бяха приключили закуската Джин и Сун Ми още си говореха и се бяха опознали доста. Ако някой отстрани ги погледнеше щеше да ги помисли за брат и сестра.

-Та Джин може ли.. такова.. амии.... да ми дадеш профила на Джимин. - попита момичето заеквайки.

-Ооо някой май е хвърлил око на Джимин. - намигна й Джин

-Аишшш.. Яяя стига!! Не е, не е това... което си мислиш.. Аз просто.... Простоо

-Ти просто?

-Просто исках да се запознаем като е трезвен.

-Така ще кажеш сега! - усмихна се Джин и най-накрая й даде профила на Джимин.

Сун Ми наистина бе привлечена от Джимин и искаше да се опознаят повече, или поне да пробва. Тя нямаше опит във връзките и се страхуваше да не обърка нещата, но щеше да му мисли като се прибере в хотела.

Джин и Сун Ми си говореха докато телефона на Сун Ми не звънна. На екрана й се изписа ХЮНА  и тя вдигна.

-Ало? - едва успя да каже момичето и се чуха викове от другата страна.- Добре добре прибирам се....

Сун Ми затвори и прибра телефона в джоба си.

-Хей Джин, аз трябва да тръгвам защото онази коза не може да диша без мен - каза намръщено Сун Ми.

-Ами добре, тогава и аз ще се прибирам онези сигурно веще са станали и се чудят защо няма готова закуска.

-Беше ми наистина приятно да си поприказваме и да се опознаем. - каза прегръщайки момчето.

-И на мен също - каза Джин като на лицето му се появи топла усмивка радвайки се че беше намерил истински приятел.

-Ей и да пишеш чу ли? - каза момичето озлизайки от закусвалнята.

-Дадено!! - помаха й Джин като и той излезе и се запъти към вилата където бяха отседнали с момчетата.

Сун Ми вече беше в хотела и точно влизаше в стаята където бе посрещната от ядосаната Хюна.

- Къде ходиш по дяволите - развика се Хюна - виж колко е часа... А и защо не си ми казала че излизаш ами ако беше се загубила и ти беше паднала батерията на телефона иии... - ядосаното и едновременно притесненото момиче бе прекъснато от приятелката си

-Абе глюпаче я се успокой, написах ти бележка не я ли видя? - Сун Ми посочи към нощното шкафче.

Хюна взе и прочете бележката и прегърна приятелката си.

-Извинявай не съм я видяла. Обичам те! А къде беше всъщност?

-Ами нали помниш Джимин и Джин от снощи. Снощи с Джин си писахме и се уговорихме днес да излезем.

-Аууу някой май ще забие гадже- Хюна почна да й намига и да я побутва.

-Я не говори глупости. С него доста се сближихме но по-скоро като брат и сестра.

-Оф боже какво да те правя. С тва темпо след 10 години ще живееш сама с 30 котки. - изцъка недоволно Хюна.

-Спокойно де нямаа! Може бии.....

Та даааа това е новата глава. За Сун Ми не знам но с това темпо както развивам историята май ще станат доста глави 😀😀

Извинявам се ако има грешки. 💗

П.С. Някоййй да пишеее скучно ми ее ☹️☹️☹️