Глава първа

103 5 1
                                    

  Гледна точка на  Jungkook

Алармата ми се включи и се събудих, бавно отворих очите си и я изключих. Постоях известно време в леглото и се запитах дали ми се ходи на училище днес   Не точно, но ми се налага защото майка ми ще заподозре че ме тормозят в училище
      Също така за две години това е третото училище което сменям, не искам да притеснявам майка ми защото тя си  че най накрая съм намерил училище в което се вписвам, предпочитам да си мисли така.
Дори да страдам всеки  учебен  ден,искам майка ми да е щастлива и да не се безпокои за мен.
Изглежда че всеки път когато се опитам да започна наново винаги резултата е еднакъв без значение  от мойте действия. Явно съм нарочен да бъда тормозен и завинаги да съм в депресия.
Погледнах към нощното си   шкафче за да видя снимката на родителите си.

- Обичам те татко. Прошепвам.

Най накрая станох от леглото, за да взема душ. Пускам водата и се вгледам в огледалото преди да се замъглили огледалото от водата която пуснах. Мразя огледалата защото там виждам моето мършаво слабо и бледо тяло, също така и моето грозно бледо лице с тъмни кръгове под очите,  белезите ми от миналото самонараняване също бяха на показ.
Когато огледалото се замъгли и отражението ми изчезна  най накрая се съблякох и влязох под душа. Топлата вода докосна студената ми кожа се почуствах много добре, гърбът ми започна да ме наболява, още от вчера когато насилниците ми не спряха да ме блъскат в шкафчето ми само защото бях гей.
Най накрая свърших с душа и взех кърпата с която се избърсах и ових около кръста си, измих си набързо зъбите преди да вляза в стаята си да си избера какво да облека. Накрая избрах бяла широка тениска и светло сини накъсани дънки, също така си взех и черното кожено яке, защото днес се очертаваше да е студено.
Взех огледалото което бях скрил в гардероба си, за да се огледам набързо за да видя дали изглеждам прилично, въпреки че мразя тялото си, и начина по които изглеждам, все още ме интересува какво мислят другите за мен.


Изведнъж почувствах, че някой ме сграбчи за ръката.

- Мислиш, че можеш лесно да се измъкнеш от нас? - възмутено каза Namjoon. Той стисна ръката ми по-здраво и аз изхлиптях от болка. Той просто се засмя.

-Гей- изплю в лицето ми, преди да ме бутна грубо и да тръгне.

Yoongi тръгна след Namjoon, докато се блъсна в рамото ми, и ме блъсна в шкафовете.

For me (Taekook)Where stories live. Discover now