For me (Taekook)

Част седма

Глава Седма

На същия ден...

Гледна точка на Техьонг
Държах Чонгкуг в ръцете си и го усещах как потрепва. Сълзите му мокреха ризата ми, но не ме беше грижа. В този момент той имаше нужда от някого. Болеше ме да го гледам как трепери и плаче в ръцете ми. Когато по-рано видях разрезите по бедрата му, ми се искаше незабавно да се отърва от тях. Бих направил всичко по силите си да му помогна. Обичам го.

Чонгкуг най-после започна да се успокоява. Целунах главата му преди да се обърна към него по име. Той бавно надигна глава към мен. Очите му бяха почервенели и подпухнали. Отправих му мека усмивка.

- Къде е ножчето? - попитах го спокойно.
- Банята. - отвърна той, склонявайки поглед.
- Всичко е наред. Не се срамувай. - казах, повдигайки брадичката му, за да го накарам да ме погледне.

Освободих го от хватката си и го повлякох към банята. Прерових шкафовете и най-накрая го открих.

- Това ли е единственото? - попитах.

Чонгкуг поклати позитивно глава.

- Ела тук. - рекох, протягайки ръка.

Чонгкуг я пое и аз го прегърнах. 

- Първо трябва да се отървем от това. - му казах.

Усетих го да поклаща глава върху гърдите ми. Отново грабнах китката му и го накарах да ме последва навън. Когато излязохме, отворих капака на кофата за боклук и изхвърлих ножчето там. Чонгкуг ме наблюдаваше безмълвен. Обърнах се към него, вдигнах го на ръце и го поведох обратно към къщата. Когато бяхме отново в стаята му го положих върху леглото.

- Следващото нещо, което трябва да направиш е да кажеш на майка си. - казах строго.

Очите на Чонгкуг се разшириха.

- Не. Моля те. Няма нужда да знае. - примоли се той.
- Съжалявам, Чонгкуг, но е необходимо да узнае. Тя заслужава да разбере истината. Това само ще ти помогне да се подобриш по-бързо. Тя може да ти помогне, когато аз не съм наоколо. - рекох му аз.

Той се бе вторачил в ръцете си, изгубен в мисли.

- Добре. - отвърна тихо.