For me (Taekook)

Част втора

~На следващия ден~

Гледна точка на Jungkook
Часа свърши и беше време за обяд. Тръгнах към столовата за да се видя с приятелите ми, докато ходех видях Taehyung малко по далеч от мен, когато го видях спрях
”Толкова е хубав днес, е....кога не е бил де„ 
Той изглеждаше  толкова щастлив докато водеше разговори с наобиколили те  го хора. Той имаше навика докато приказваше да си облизва устните, един от любимите му навици.
Изведнъж почувствах как някой ме заграбчва за косата и ме блъска в шкафчетата 
- Я вижте какво имаме ту. Казва Namjoon, след това усетих че Yoongi ме е пуснал. Опитах да се свия и да изчезна но не ми се получи.Namjoon, Yoongi и Hoseok ме заобиколиха и ме погледнаха с погнуса.
-Огледай онова дете (тук малко превода ми е скапан)
Каза Namjoon през зъби. Аз не му отговорих а започнах да мигам в очакване на някакво действие от тяхна страна Namjoon грабна яката на блузата ми и ме надигна и в същото време ме блъсна  в шкафчетата, трепнах от болката която се стрелна по цялото ми тяло. Стиснах зъби и очи.
-Мразя да бъда игнориран гейтак. Исъска Namjoomln в лицето ми.
-Хей!!! Оставете момчето намира.- Чух как някой се привиква.
Namjoon Yoongi Hoseok се обръщат за да видят кой го е  извикал. Аз все още стисках очи. Усетих че Namjoon ме пуска и ми се присмива.
-Късметлия, приятелчето ти те спаси този път. Ще се видим по късно гейче.- Каза Namjoon и ме бутна отново.
Yoongi и Hoseoк ме изгледах и продължиха  хода си след Namjoon. Седнах на земята и опитвах да задържа напиращите си сълзи, докато не усетих че някой се приближава към мен
-Добре ли си? Чух как някой ме пита, надигнах глава само да видя лицето на Taehyung гледащ към мен.Аз бях шокиран и засрамен.
- Добре съм. Отговорих му малко разстроен
- Сигурен ли си. Тези момчета изглеждаха все едно че щяха  да те ступат.
-Да сигурен съм.
-Ето... Нека ти помогна.- И подаде ръката си, аз не я поех и станах самостоятелно. Той изглеждаше толкова виновен и разстроен, вече не хванах ръката му.
- За пореден път ти казвам не ми трябва помощта ти.
-Оуууу..... Добре, просто видях че се нуждаеш от нея.
-Благодаря за което но наистина не ми трябва твоята помощ.- Отговорих , преди да се запътя към столовата.
Най накрая влязох в столовата и отидох при приятелите ми.
-Защо ти отне толкова много време да дойдеш?- Попита ме Jimin.
-Нищо просто учителят ме задържа.- Излъгах ги. Макар че са ми единствените приятели те не знаят много за мен, нито за големия тормоз, нито за депресията ми, нито за обичта ми към самонараняване, нито за семейството ми или дори  какво става с мен в училище. Единственото което знаят е че съм гей и си падам по Taehyung.Jin  ме погледна подозрително но само сви рамене и продължи разговора си с Jimin, те ми направиха място да седна и започнахме обяда.
~~Skip time~~
Вечерта
Продължаваме гледната точка на Jungkook.
Стана късно, отидох до банята да се приготвям за лягане, замислих се
Не искам да ходя на училище, уморих се от този всекидневен тормоз, за щастие утре е петък.
Защо Taehyung се опита да ми помогне днес? Аз си мислих че съм невидим за него, както за останалите. Никой не се опитваше да ми помогне. Защо той се опитва? Толкова ме е исрам  Да ме гледа толкова слаб и безпомощен. Сигурно  той сега си мисли че съм толкова слаб че не мога да се защитя.
Какво първо впечатление само?  Изглеждам пълен идиот пред  моя  кръш. Сгуших се и започнах да плача, гърбът ми започна да не наболява. Уморих се от всичко което се случи днес. Станах от леглото и се придвижих към банята, когато влязох вътре заключих и започнах да тършувам из чекмеджетата за да намеря малко плоско ножче, което от известно време не го бях намирал и използвал, Днес просто не издържах, седнах на тоалетна чиния надигнах късите си шорти с които бях. Наместих ножчето на бедрото си з натиснах го и направих първият разрез. Направих чист разрез, все още се виждаха белезите ми от миналото ми самонараняване, докато го правех сълзите ми капеха от очите ми. Продължих да правя разрези, докато цялото ми бедро се опсипа с нови пресни разрези и бликаща кръв. Когато бях доволен от постъпката си, спрях и смъкнах ножчето надолу, погледнах към бедрото си безчинствено.
” Патетично, безполезен съм„ прошепвам си. Почистих раните и бъркотията която направих в банята. Стигнах до леглото ти и се свих и започнах да плача, заспах с мисълта колко безполезен и патетичен съм.