For me (Taekook)

Част трета

Гледна точка на Джънг Коок

Събудих се на сутринта, чувствах се като апсолютния боклук.
Бавно станах от леглото и отидох да си ударя душ. Почуствах се добре от горещата вода докосваща гърба ми.
Бях сигурен че на гърба си имам няколко синини  от постоянното блъскане в шкафчетата.
От водата пресните рани на бедрото ми, започнаха да ме болят, затова не можах да стоя под душа по дълго, излязох  от банята и се облякох.
Излязох от стаята си и се запътих към училище. Майка ми обикновено отива на работа по- ранно за да може да се прибере по- ранно за да може да прекарваме повече време заедно.
~skip time~
Най накрая дойде време и за последният час, който беше физическо, той е най-малко любимият ми предмет, защото не съм много атлетичен и мразя да се преобличам пред чужди хора.
Обикновено, се предвижвам бавно и чакам всички да са напуснали съблекалнята.
Когато часа свърши и се предвижих до съблекалнята, бяха останали няколко човека, стигнах до шкафчето ми и го отворих бавно взех си ризата и тогава чух някои да идва.
Това бяха момчетата от спортният клуб, който идваха да се преоблекат след тренировка. Подяволите, бях твърде бавен.
Поех си дълбоко въздух, замръзнах на място за секунда , за да обмисля как да се обуя без никой да ме види, особено с тези разрези по бедрата
Последното нещо което ми трябва  е някой да ги види и да ме помислят за някакъв откачалник.
Чуха се приближаващите се гласове и започнах да се паникьосвам, успях да се прикрия, като се облегнах на шкафчетата и започнах да се обувам, но изведнъж усетих как някой ме блъска  и изпъшках от болка.
-Е....,ако това не е гейчето.  Обади се Намджун.
Идеално помислих си че днес нямаше да бъда измъчван от тях но грешах.
Най-сетне върнах баланса си и бавно се обърнах към тях.

- Може ли да ме оставите намира, моля? - попитах тихо
- И защо да го правим? - НамДжун се присмя.
- Моля ви, оставете ме намира! - умолявах им се аз.
Те просто ми се смееха.
- Няма да стане, слънчице - НамДжун се подсмихна преди да усетя юмрук в лицето си.
Паднах на земята и извиках от болка. Хванах лицето си и се свих на топка.
- Това е за гаджето ти, което се намеси вчера- Изказа се НамДжун преди да ме изрита в стомаха. Извиках от болката като го направи.
- Хайде да тръгваме.- каза НамДжун на другите двама, като се спря.
- Патетично - Юнги извика и ритна главата ми. Зрението ми стана размазано, като погледнах нагоре към тях и ги гледах как си отиват.
Можех да видя Хосок как ми се смее преди да последва и другите извън съблекалнята.
Сълзи бликаха от очите ми и зрението ми започна да става черно
Можех едва да чуя някого да идва и да се затичва към мен, когато видя тялото ми
Преди да знам, всичко бе черно и Аз припаднах като свещ.
Автор- Много съм благодарна на ddramaqueen13 (на мама ученолюбивото) която ми помага за превода.