In Cage

Двадесет и трета глава

Държах багажа си в ръце, вече събран и го оставих на леглото.
Слязох долу при Хари, който беше подпрян на джипа си.
-Ако ме изпращаш прекалено дълго, ще стане съмнително, все пак им казахме, че ще ме няма само до вечерта - намигна ми.
-Помниш всичко, което се разбрахме, нали? - попитах.
-Разбира се - кимна ми.
-Супер тогава - прегърнах го.

*Гледна точка на Диего*

Чаках на кръстопътя, малко встрани от него, за да видя черния джип на Хари със затъмнени стъкла да мине, за да се върна в имението, в което вече щях да се чувствам напълно сам без Хари и...Катерина. Държах здраво волана и затворих очи, когато видях познатия автомобил да завива и да се отдалечава. Запалих колата си и свих към вкъщи.
-Сбогом, Катрин - присвих очи, сбърчвайки чело.
Проследих го за последно с поглед.
Щом стигнах, слязох от колата, кимнах на Джим да я прибере, който ме чакаше, тъй като му звъннах преди малко.
Заизкачвах се към стаята си, но тъкмо да отворя вратата, когато просто я подминах и влязох в стаята на Катерина.
Вдишах въздуха, който носеше нейния мирис. Хм. Лавандула, дъбов мъх, жасмин. Така щеше да ми липсва този аромат.
До шкафчето до леглото й имаше бележка.
"Не ми даде шанс дори да се сбогувам с теб. "...И ако те обича, то ще се върне". Така завършва мисълта, която започна по телефона..."
-Катерина

-Какво? - прошепнах, усещайки нечии ръце да се увиват около кръста ми. Обърнах се и там беше Катрин - Какво правиш тук? - поставих ръце около лицето й - Мислех, че си заминала с Хари?
-Диего, обичам те. Моля те, изслушай ме. Имам план. С Хари имаме план - поправи се.
-За какво говориш?
-Моля те, да се махнем заедно от тук, да избягаме, Диего - постави ръцете си около врата ми.
-Няма как, знаеш причините - поклатих глава.
-Да, но това е, ако си жив, ако те мислят за мъртъв, обаче... - усетих накъде бие.
-Искаш да изценираме смъртта ни? - беше наистина луда и това ми харесваше, затова я обичах и заради много други неща.
-Да - беше уплашена, но и смела.
-Заради теб, заради нас ще го направя - целунах я.
-Прощаваш ли ми? - попита ме.
-Няма какво да ти прощавам, Катрин - отново я целунах.
-Тогава да вървим, ще ти разкажа всичко по пътя, а ако всичко се нареди добре, ще живеем в Австралия под други имена - прошепна Катрин.
Дръпнах ръката й и слях устните ни отново.
-Хайде - сплетох ръцете ни и излязохме от стаята.