In Cage

Девета глава

Застанах на прага, който ме делеше от дъжда и ме пазеше суха.
Диего беше до мен и ме гледаше. Стъпих на мократа земя с белите си ботуши и знаех, че това няма да свърши добре за тях, но не ме интересуваше това особено.
Разперих ръце под поройния дъжд. Вече бях чисто мокра. Само за секунди. Усмихнах се и махнах на Диего, за да дойде до мен.
-Тук ми е добре - засмя се той.
-Хайде, де - заскачах.
Не беше добра идея, защото изцапах обувките си, но какво пък...
-Хубаво - приближи се до мен.
Затичах под дъжда из двора. Имаше нещо като поляна. Това място приличаше на рай, макар че беше моят ад.
За първи път от две седмици имах причина да се усмихвам.
Диего ме последва и ме настигна, като ме хвана и ме събори на земята, но не позволи да се ударя, тъй като някак ме извъртя и така паднахме, но аз бях отгоре, а той отдолу.
-Хей, нарочно го направи - ударих го леко по рамото.
-Да - засмя се.
Обърна ме, така че аз да съм отдолу, но ме държеше, не ме остави на земята.
-Какво? - попитах, след като се гледахме около половин минута без да помръдваме.
Той дръпна шапката ми и тръгна да бяга.
-Ей, цялата ми коса ще се намокри - престорих се, че съм му сърдита.
-Катрин, не се сърди - приближи се.
Използвах момента, за да дръпна шапката от ръцете му. Изплезих се като второкласничка, а той се засмя.
Може би приличахме на двама луди под дъжда, но беше хубаво. Беше нормално.
Затичах се и скочих на гърба му, когато той "уж" тръгна да се прибира.
Хвана краката ми, за да не ме изпусне.
-Ще ти трябва баня след това - предупреди ме и ме пусна на земята.
Смеехме се, а дъждът не остави сухо място по нас.
Когато отново се озовахме на земята, се опитах да го избутам, но Диего се обърна и приклещи тялото ми към тревата още повече. Погали лицето ми.
-Катерина - докосна челата ни.
-Да, Диего - едва казах.
Той се отдръпна, за да срещне погледите ни. Разби устните си в моите изведнъж. Отвърнах му. Той ме хвана и ни изправи. Кратата ми бяха около него. Хванах се за врата му, докато ме носеше нагоре по стълбите. Отвори вратата ми и я затвори с крак.
Разхвърля дрехите ми навсякъде, както и аз неговите. Стигнах до тениската му. За миг го погледнах, преди да го целуна. Отделихме се само за да я свали.
-Какво ми причиняваш, Диего, трябва да те мразя?
-А на мен да не ми пука за теб, Катрин - взе ме, инстинктивно обвих крака около него.
Наслаждавах се на тялото му, докато ме вкарваше в банята. Затворих вратата. Диего ме притисна яростно в стената. Съблякохме и последните си дрехи и ме внесе в кабинката.
Търсех кранчето, за да пусна водата, но ми отне време, тъй като не спирахме с целувките.
-Диего - едва казах - Мисля, че...
-Какво има? - гледаше ме с тъмните си очи.
Преглътнах. Не можех да му устоя. Просто беше невъзможно.
Целунах го. Усещах го.
-Презерватив - прошепва той.
-Пия противозачатъчни, откакто дойдох тук - казвам.
Диего кимва и навлезе в мен.
-Диего - изстенах - Моля те.
Той кимна и се задвижи в мен. Боже, желаех го толкова много, че чак болеше.

Лежахме тихо в неговата стая. Преместихме се след спонтанното ни къпане, защото леглото му беше доста по-голямо от моето и щеше да ни бъде тясно. Колко ли жени са били в това легло? Колко жени все още идват в него?
Не исках да мисля за това.
Диего галеше косата ми, а аз бях сложила главата си на гърдите му.
-Благодаря ти за това, че ме изведе днес - погледнах го.
-Няма защо. Но имам идея, защо не се сприятелиш с някои от хората тук? Няма да е толкова зле.
Кимнах леко.
-Може и да си прав - движих ръката си по корема му надолу-нагоре, но спирах, когато достигах панталоните му.
-Докосни ме - прозвуча като молба.
Престраших се да го направя. Чух как изстена, рязко ме обърна и се озовах под него.
-Нямаш си и представа колко неща искам да ти направя, Катерина - прошепна и погали устните ми.
-Тогава ги направи - предизвиках го и прехапах устни.
-Няма да можеш да ходиш утре - намигна ми.
-Мисля, че се надценяваш - подразних го.
-Искаш ли да проверим това? - попита. Гласът му беше пресипнал.
-Става - надигнах се и захапах кожата на врата му.