Кръвният повелител

Глава 1

12 години по - късно.

Исабел вече беше на 17, тя бе станала висока, с тъмно-кафява коса, черни очи и с остър поглед, живееше в планината Ахтю при учителя си монах Шин от години наред. Тя вече беше приключила половината от обучението си. Владееше много добре, твърде добре бойните изкуства, учителят й казваше, че е готова, но тя мислеше че има да учи още за кръвоповеляването. 

За нейно нещастие се случи така, че асасини убиха монах Шин. Тя вече беше започнала търсенето на принца, помагаше й монахът, но вече нямаше кой да й помага. В храма беше останал само чиракът на Шин - Енри  с черна коса и сини очи. Той й стана най-близкият човек и пръв помощник в търсенето на наследника.

Исабел и Енри имаха бърлога в гората до град Грейн. Търсеха принца като луди, отвличаха хора, правеха леко порязване и Исабел подушваше кръвта им, след това ги приспиваха и ги връщаха обратно. Носеха маски, за да не ги познаят.

...

Беше рано сутринта. Исабел и Енри бяха на пазара, покрай тях мина един мъж с черна коса и зелени очи, Исабел го погледна съмнително и каза на Енри:

- Трябва да проверим и този.

- Нямаме никакъв напредък, силно се съмнявам това да е правилния. - отговори отчаяно Енри.

- Имам странното усещане, че съм го срещала някъде. Да го проверим! - каза убедително Исабел.

Проследиха онзи мъж до място където нямаше много хора, нахлузиха му чувал на главата, вързаха му ръцете и краката, минаха по път, по който не минават граждани и който води до бърлогата им. Когато стигнаха сложиха мъжът на стол без да го развързват, направиха му малка рана с нож. Исабел докосна раната и подуши кръвта, останала на пръстите й. Подушвайки кръвта тя се вцепени, не помръдваше, гледаше в една точка. Енри я докосна за рамото, тя трепна и се съвзе, обърна се към Енри и му каза хем уплашено, хем радостно:

- Той е! - каза тихичко, но после извика: - Той е!

  Двамата погледнаха към принца, махнаха чувала от главата му и въпросите заваляха:

- Кои сте вие? Къде съм? Какво искате от мен? - питаше изплашено принца.

- Бъдете спокоен, принце. - отговори Исабел с опит да го успокои.

- Принц ли? Какъв принц? Обяснете ми какво става тук незабавно!

   Исабел въздъхна и започна да обяснява. Беше очаквала това:

- Ти си изгубеният принц на кралство Голденмор, родителите ти са те изпратили далеч от кралството за да си в безопасност, а моята задача бе да те намеря и сега да те защитавам. По пътя ще ти обясним повече.

- По пътя? - каза учудено принц Зейн.

- Ако останем тук кралските пазачи веднага ще ни надушат. Прекалено дълго се застояхме. 

- Добре но, само един въпрос, как се казвате? - попита принца заинтересовано.

- Исабел, а това е Енри. - отговори Исабел като гледаше  съмнително към Зейн.

- Май не биваше да му казваш имената ни. - прошепна Енри на Исабел.

- Всичко е под контрол. - каза тя на Енри, отново шептейки.

    Те развързаха принца, излязоха от бърлогата  и Зейн се втурна да бяга.

- Дръж го! - извика Исабел.

  Енри побягна след него, беше трудно да се бяга защото имаше твърде много хора. Зейн се мушна в тясна пътечка между сергиите, Енри го изгуби от погледа си. Но тъкмо когато пътечката свършваше,  а Зейн си мислеше че е избягал, Исабел го пресрещна, той се блъсна в нея и падна на земята, а тя остана неподвижна като камък, хвана го за блузата и го вдигна. След това каза ядосано:

- Да те убият ли искаш! - той усети дъхът й върху лицето си.

- Не. - каза Зейн уплашено, защото не знаеше какво ще направи Исабел.

- Тогава идваш с нас! - отвърна строго Исабел.

 Нещо накара Зейн да им повярва. Той се съгласи да тръгне с тях. Но преди да тръгнат, Зейн зададе един въпрос:

- Къде отиваме?

- Казах, че по пътя ще ти обясним. - отговори отново строго Исабел, след това търгнаха на път.