Изкушение

6. Свали си... слънчевите очила

След 30 минутно пътуване с колата на Дилън най-накрая пристигаме в имението.

Не съм се и съмнявала, че Дилън живее в такава къща или по-точно имение. Той натиска някакви копчета като за парола и големите врати, боядисани в черно и златисто, се отварят. Паркира си колата на паркинга и слиза. Заобикаля я и отваря и вратата от моята страна. Благодаря му тихо и слизам. Честно не знаех, че Дилън има такива обноски... или изобщо някакви обноски.

Минаваме през градината преди да стигнем входната врата. Той изважда ключовете от сакото си и ме пуска да вляза, като ми отваря вратата и след това я затваря след мен.

Подканва ме да седна на дивана в гостната и си дърпа стол срещу мен.

- Искаш ли нещо за пиене?- пита ме преди да седне.

- Не, благодаря.- казвам тихо.

Неудобна ми е цялата тази ситуация, защото Дилън ме спаси от Рен и сега му се чувствам длъжна. А аз наистина мразя това чувство.

- Вода?- предлага.

- Да... вода може.- точното време да бъда срамежлива. Браво, Джаки.

След като и на двамата взима бутилки вода от хладилника сяда и ме поглежда.

- Искаш ли да ми разкажеш?- пита ме просто- Мисля, че го заслужавам след като ти... помогнах.- казва и самодоволна усмивка се появява на лицето му.

Мразя този факт и той много добре знае. Знае, че съм прекалено горда и ще продължи да ми натяква момента, в който ми е помогнал, ако не му разкажа какво се случва. А аз наистина не искам, но нямам голям избор.

Започвам като свалям слънчевите очила. Дилън ахва когато вижда цепнатата ми вежда и насинено око. Отваря уста, за да каже нещо, но не му давам възможност.

- Този от когото ме... спаси- това е дори по-трудно и от очакваното- се казва Рен, бившето ми гадже. Вчера ми стори... това.- казвам и посочвам лицето и събирам смелост да го погледна.

Здраво стиска челюстта си, почти мога да чуя скърцането на зъбите му. Не разбирам какво в него поражда тази емоция, но това е наистина странно.

- Защо?- пита.

- Защо какво?- правя се, че не разбирам въпроса му.

- Защо Рен ти е причинил това, Джаки.

Слагам отново слънчевите си очила, които стояха на масата и се обръщам на другата страна.

- Предпочитам да не казвам.

- Беше ли на лекар?- пита.

Когато Рен ме нападна беше късно. Не споменавам това на Дилън, но също той се опита и да ме изнасили. Взе ключовете от ръката ми и отключи апартамента, хвана ме за косата и ме поведе към спалнята. Бутна ме на леглото, но преди да може да ми направи нещо, извадих телефона си от задния ми джоб и го ударих силно с него по главата. Затова сега IPhone-a ми е със свит ръб. Преди да може да реагира се качих при Тифани, а Рен не знае, че приятелката ми живее в същия блок. След това трябваше да ходя на работа и нямах никакво време да отида на лекар.

-Не.- казвам- Но и не искам.

-Ще се инфектира. Ела с мен.- отговаря и става от стола.

Изправям се също от мястото си и започвам да следвам Дилън като послушно кученце. От време на време се налага да подтичвам, за да го настигна.

Влизаме в кухнята. Дилън започва да тършува в някакъв шкаф и когато намира това, което му е нужно ми казва да седна. Изпълнявам.

- Свали си... слънчевите очила- Божее, помислих, че ще ми каже да си сваля дрехите... Не, че няма да го направя.

С памук започва да ми промива раната, а аз усилено се опитвам да избегна погледа му.

След това слага някакво лекарство на марлята и с помощта на лепенка го закрепя за веждата ми. Поемам си рязко въздух.

- Първоначално може да щипе.- казва все още застанал на колене, за да ми оправи бинта.

- Добре. Благодаря.- казвам тихо и този път няма как да избегна очите му и погледите ни се срещат. Минават няколко секунди така докато не развалям очния контакт и се изправям.

- Аммм... аз мисля, че трябва да тръгвам. Отново благодаря за... всичко.- усмихвам се.

- Няма проблем.- връща ми усмивката.

A/N Хорааа, Честита Нова 2018-година! Много здраве, щастие, успехи и всичко най! 🔥🔥❤️❤️❤️💋
Надявам се главата да ви хареса! Не забравяйте да гласувате и коментирате!❤️❤️💋💋😘😍🌟😘