Изкушение

7. Това ти ще го платиш!

Дилън паркира колата си пред нас и слиза, за да ми отвори вратата. Моята кола остана пред блока ми и затова той ме докарва.

Слизам от колата и му благодаря, но вместо да чуя отдалечаващите му се стъпки, ги чувам да ме следват. Обръщам се към него.

- Какво правиш?- питам предпазливо.

- Може да е все още тук. Трябва да проверя апартамента ти.-казва съвсем спокойно.

Не ми харесва мисълта Дилън да тършува из вкъщи.

- Ъмм... няма нужда.- отговарям леко объркана.

Но пък сега като се сещам вчера Рен остана в апартамента ми. Може би ме чака там и о, Боже, надявам се да не е открил нещо, което не трябва. Мисля, ме ще е добра идея, ако Дилън види наоколо.

- Да, добре.- не обръща внимание на противоречията ми и се насочва към входа на блока.

Следвам го по стълбите на петия етаж като подтичвам зад него, защото ходи прекалено бързо. И явно е запомнил, че имам клаустрофобия, защото не взима асансьора.

- Ще почакаш ли?- питам останала без дъх.

- Побързай де!- кара ми се и продължава да взима стъпалата по две без да ми обръща внимание.

Извъртам очи и продължавам да го следвам. Когато спираме пред входната врата Дилън натиска дръжката и се оказва, че е заключена.

- Имаш ли ключ?-пита.

- Не. Мисля, че Рен го взе.- отговарям.

- Рен има ключ от апартамента ти и смяташе да прекараш нощта тук?- казва, а аз се смущавам на мястото си, защото идеята ми изглежда наистина глупава.

Дилън въздъхва и рита вратата ми, която се отделя от пантите ѝ пада. Той се подсмихва, а аз зяпам с отворена уста.

- Това ти ще го платиш!- заявявам.

Той не казва нищо и продължава да гледа напред. Когато вдигам поглед от падналата врата на пода обезумявам. Телевизорът в дневната ми е на парчета. Стъклената маса също. Вратичките на шкафовете ми са изкъртени и нещата от тях са по пода. Пристъпвам навътре и влизам в спалнята. Очите ми се насълзяват когато виждам всичките си дрехи разпокъсани и разхвърлени по пода. Но не това е важното. Отварям гардероба и си отдъхвам когато виждам сейфа все още заключен. Явно Рен се е опитвал да го отвори, защото малкото екранче свети в червено заради грешно написана парола.

- Какво има вътре.- подскачам когато чувам гласът на Дилън зад себе си. Съвсем бях забравила, че и той е тук.

- Н-нищо.- казвам и се изправям. Чак сега забелязвам леглото ми което е преобърнато.

- Искаш ли да останеш у нас.- пита ме Дилън, а аз го поглеждам изненадано.

- Аз мислех да се обадя на Тифани...

- Джаки, сериозно ли мислиш да останеш в този блок?!- видимо ми се ядосва, което ме дразни.

- Престани да ми се караш! Аз съм тази с разрушения апартамент!- викам.

- Престани да ми крещиш, защото ще си тръгна и ще те оставя да се оправяш сама!- този път той вика.

- Добре, остави ме!- заявявам и той излиза от апартамента ми.

Взимам малката си раница от пода, която е здрава и започвам да хвърлям в нея малкото останали, цели дрехи. Взимам гримовете, които не са разпотрушени, пари от сейфа и закопчавам раницата. Може би ще отида на хотел.

- Явно приключи. - изненадва ме Дилън когато излизам от апартамента си, а той застава пред мен. Взима раницата ми от ръката и ме премята през рамо и също толкова бързо започва да слиза по стълбите. Не отново...

- По дяволите, Дилън, пусни ме!- казвам като удрям гърба му... отново.

- За последен път ти казвам да внимаваш с езика, Джаки!

- Мамка му! Мамка му! Мамка му!- продължавам да го дразня.

Това явно беше грешен ход, защото започва да слиза по стълбите още по-бързо и да прескача по няколко.

- Спри! Ще повърна.- Нищо! Продължава със същата скорост до колата.

Оставя ме да седна на седалката до шофьорското място и затваря вратата, като ми оставя и раницата. Заобикаля и заема своето място. Раздразнена решавам да не говоря, защото само ще влоша нещата.

Явно ще пренощувам в дома на Дилън.

A/N Не забравяйте да гласувате и коментирате, ако новата част ви харесва!❤️❤️💕