Изкушение

9. Не мисли, Джаки

Аз и Дилън седим на столове, един срещи друг, пред огромната маса и ядем пица. Просто седим и ядем пица, която мисля, че той е сготвил. Хмм... ситуацията е доста неловка. Никой не говори и знам, че Дилън се чувства по същия начин... и знам, че и той знае, че се чувствам като него.

Чудим се как да започнем разговор но и двамата не намираме думи. Сега когато сме извън работа той не си намира причина да се оплаче от работата ми, а аз да му отвърна...

Аз дори не знам как се чувствам към него. И дали искам обвързване. Но като си помисля за обвързване с Дилън ми става доста смешно. Преди няколко дни го ненавиждах и нямах търпение да напусна, за да следвам мечтаната си професия и се надвах, че вече няма да имам "удоволствието" да го срещна отново. Мислех го за самовлюбен идиот с огромно его, което всъщност е вярно, но преди ме нервираше, а сега...

А относно тази така силно мечтана професия - искам да унаследя бизнеса на майка си. Модна къща ,,Donatelle". Имам много идеи за развитие. За момента не е много известна тази модна марка, но знам, че може да процъфти и да бъде огромна... като Gucci или Versace, или някоя друга подобна компания.

За целта уча счетоводство и в същото време работя, защото взаимоотношенията с майка ми са леко сложни и отказвам да взимам пари от нея и макар тя да знае това всеки месец ми превежда пари. Доста пари, които не харча. И все пак, преместих се от Лондон в Ню Йорк, защото университетът тук е по-добър.

Най-накрая събирам смелост и решавам да наруша тишината:
- Утре ще проверя за хотел, в който мога да отседна временно докато си оправя апартамента.

- Добре, ако се нуждаеш от помощ можеш да се обърнеш към мен. - казва някак безразлично.

Малко съм объркана от държанието му. Нали той настояваше да съм тук, а сега ме кара да се чувствам като натрапник.

- Ами... мисля, че има едно нещо. - започвам колебливо и той ме поглежда въпросително - Относно Рен... Искаше ми се да подам молба, но...

- Спокойно. Аз се погрижих- прекъсва ме той. Хмм... доста е бърз.

- Вече. Аз мислех, че...

- Не мисли, Джаки. Аз се погрижих. - отново не успявам да се доизкажа.

- Хмм... Мерси, Дилън. - казвам като наистина се чувствам благодарна и малко неудобно.

- Няма проблем, Джаки. И между другото много се радвам, че ти помагам. Особено харесвам чувството ти на неудобство когато го правя, но спокойно, не е нужно да ми се чувстваш длъжна. - казва някак саркастично. Уоу... той знае.

- Не е вярно! - няма как да го оставя да спечели.

- Да, добре. Щом казваш. И можеш да свалиш слънчевите очила. Вече съм те виждал и без тях. - не вярвам, че каза това и зяпам с отворена оста. Наистина ли намекна, че трябва да си сваля дрехите, защото ме е виждал и без тях?!

- Уоу, Джаки, нямах това предвид...- опитва да се измъкне.

- Знаеш ли, Дилън?- питам и ставам от масата силно обидена- Няма значение. Благодаря за услугата... услигите, които ми направи. Утре ще си тръгна, така че...

- Джаки, наистина не го мислех...Боже, ти кървиш!

- Сериозно ли? - питам и поглеждам надолу към дупето си... не мисля, че би трябвало да съм в цикъл...

- Охх... Не, не. Имах предвид окото. - казва леко развеселен и притеснен. Браво, Джаки! Успя да се изложиш! - Ще сложим лед. Седни. Сега ще го донеса.

- Ще се справя...

- Джаки, седни и ме остави да ти помогна! - как се очаква от мен да го направя след като няма да спре да ми го натяква, но все пак изпълнявам, сядам на стола и махам слънчевите очила.

Той се появява с лед и аптечка и го оставям да ми промие раната. Поемам рязко въздух при допира на памука до раненото място.

- Може малко да щипе. - предупреждава.

След като промива раната ми подава кесията с лед и я слагам на дясното си око.

- Благодаря. - казвам и поглеждам към краката си, защото сега вече се чувствам адски неудобно. Той поставя пръст под брадичката ми и се принуждавам да го погледна.

-Наистина съжалявам, че се заяждах с теб. Не искам да те карам да се чувстваш сякаш ми дължиш нещо или да те засрамя. - извинява се.

- Ъмм... няма проблем. - казвам и се усмихвам като откривам, че е леко мекушав. Качество, което не мислех, че притежава.

A/N Гласувайте и коментирайте! Надявам се да ви харесва развитието на историята. 😊