Danger's Back

"Не мога да остана на осемнадесет завинаги--" (9 199 думи)

"Днес местният гангстер Джъстин Бийбър излиза от затвора след три години прекарани там. Тийнейджърът беше арестуван веднага след убийството на--" Изключих телевизора и хвърлих дистанционното безгрижно настрани, докато си отдъхвах продължително. 

Цяла сутрин; всеки новинарски канал, радио шоу, списание и вестник беше известил за клюката за Джъстин и как ще излезе от затвора.

През това време всичко, за което можех да мисля аз, бе как, по дяволите, аз щях да реагирам, когато аз го видя за първи път след малко повече от тригодини.

Три години.

Самите думи; да ги изричам, да ги чувам, да ги прочитам... не изглеждаше нормално. Чувствах всичко толкова нереално, сякаш това беше някакъв голям, лош, ужасен сън и ако се ощипех, щях да се събудя и всичко да се върне на мястото си.

Щях да вечерям с гаджето и семейството си, да се наслаждаваме на храната, да се смеем на шегите между нас и всички ние щяхме да се сплотяваме; да се реваншираме за ужасната катастрофа, в която се превърна миналата ни вечеря.

Но, не, вместо това бях оповестена, че гаджето ми--този, който би трябвало да обичам и на когото да имам доверие, каквото и да се случва--е арестувано за убийството на момчето, за което си мислех, че вече е в миналото ни.

Телефонът ми извибрира в джоба на дънките ми, изваждайки ме от дълбоките мисли. Отърсих се от нарастващото напрежение в стомаха си и го извадих, като екрана светеше с думите "Едно ново съобщение: Джон".

Дъхът ми заседна в гърлото и плъзнах пръст по екрана, отключвайки го, като съобщението незабавно се появи.

От: Джон

Готова ли си?

Замръзнах, сърцебиенето ми се покачи значително, тялото ми се вцепени, а дланите ми се изпотиха. Това не съм аз. Облизвайки устните си, намерих смелост да се преборя с нервното си състояние и бързо отговорих, като пръстите ми извършваха говоренето, докато главата ми крещеше друго.