Danger's Back

Глава 3: "Ще рискувам." (5320 думи.)

Гледна точка на Келси:
Простенах ,като се измествах настрани ,сънят в мен избледняваше,когато сутрешната светлина проблясваше в стаята от коридора,хвърляйки малко сияние върху лицето ми.Прозявайки се,избърсах сънливостта от очите си,преди да протегна тялото си напред,а ръцете ми се плъзгаха по чаршафите.

Погледнах вдясно,не виждайки нищо друго освен празно пространство,никъде нямаше следа от Джъстин. Веднага се изправих,сядайки и стиснах чаршафа към гърдите си,а стомахът ми бълбука от притеснение.

Точно когато щях да отворя устата си,за да го извикам,вратата,която водеше към банята се отвори,избухна пара отвътре ,преди Джъстин на излезе ,увит само с кърпа около кръста му.

Клатейки глава ,капчици вода летяха из стаята,докато прокарваше пръсти през косата си,след което вдигна поглед и ме забеляза седяща на леглото.Сияние на спокойствие проблесна в лешниковите му очи,а аз разбрах,че се отпускам само като ме погледне."Ти си будна",издиша той и усмивка се появи на лицето му.

Кимнах,без да знам какво друго да кажа,усещайки устата си суха.
Облизвайки устни,преглътнах,опитвайки се да се изглеждам нормално,преди да забележи,че съм се събудила,защото не го видях до себе си.

Но той ме познава по-добре,отколкото аз познавах себе си и почти веднага ме хвана. Придърпвайки вежди,чертите на лицето му изразяваха притеснение."Добре ли си?"- промърмори той,приближавайки се към мен ,въпреки липсата на дрехи.

Чувствах,че се задушавам,докато го гледах как се приближава към мен,босите му крака се притискаха към твърдия дървен под на стаята."Да" бързо се съвзех,като се опитвах да избягвам очите му. Прибирайки кичур коса зад ухото си,кръстосах крака като геврек под одеялото.

"Защо ме лъжеш?" - промърмори тихо,сравнително раздразнен. От меката грубост зад думите му можех да разбера,че се опитва да не позволи на гневът му да се възползва максимално от него.

"Аз - не съм,просто..." Поклатих глава ,като се спрях закратко. Колкото и да се опитвах да построят стената около себе си,не беше толкова лесно да я поддържам ,когато той беше наоколо. За разлика от всеки друг,той имаше силата да ги разруши. "Не знаех къде си отишъл и изпаднах в паника..." Отдръпнах се,леко смутена,когато се замислих какво казах.

-"Чу ли изобщо нещо от това,което ти казах снощи?"-недоверчиво заяви той,като не можеше да повярва на ушите си в момента. -"Имах предвид,когато казах,че никога повече няма да те напускам. Нали?Снощи ти снощи и спазвам това обещание." Независимо от опитите да запази спокойствие,гласът му излезе по-дразнещ от очакваното.