Гледна точка на Келси:
Останах в прегръдката на Джъстин сякаш за цяла вечност, обичайки чувството, когато ръцете му са около мен, а гърдите му се повдигаха и спадаха в естествен ритъм. Затворих очи, наслаждавайки се на момента, като знаех, че за броени секунди щяхме отново да застанем лице в лице с реалността, където нещата вече не бяха същите.
Джъстин зарови носа си между врата и рамото ми и ме целуна там. "Хайде, по-добре да се връщаме при момчетата, преди да се ядосат." Той се засмя леко, опитвайки се да повдигне напрегнатото настроение около нас.
Свих вежди с упорито изражение на лицето. "Не." Промърморих, поклащайки глава, докато се сгуших още повече в него, усещайки топлината на тялото му със своето.
Гърдите му извибрираха от смеха му и той погали косата ми със забавление в очите, гледайки надолу към мен. "Как така не?"
"Така." Промърморих, отстоявайки своето. "Не искам да се връщам там..." Казах, размърдвайки се. Преглътнах, знаейки, че си копая дупка и рано или късно щях да съжалявам. Точно когато щях да махна ръцете си от около него, Джъстин ги хвана, оставяйки ги на място.
"Защо не искаш до се връщаш там?" Промърмори нежно, гледайки ме с лешниковите си очи така, сякаш ме подтикваше да му кажа истината.
"Аз--" Въздъхнах и поех дълбоко дъх, поклащайки глава. "Нищо..."
Хватката на Джъстин около ръцете ми се стегна, като настроението около нас изведнъж стана недоволно. "Келси." Започна той, преди да затвори очи силно, като мислено си казваше да се успокои, преди отново да ги отвори и да погледне надолу към мен. "Не ми казвай, че е нищо. Знаеш колко много мразя, когато правиш това."
Кимнах с глава, знаейки, че е прав и въпреки чувството в мен, което ми казваше да отстоя позицията си, не исках да започвам нов спор точно след като завършихме един. "Просто... искам да бъда с теб тази вечер... само ти и аз, никой друг." Погледнах надолу в краката си, отказвайки да вдигна поглед към него, засрамена.
След дълго мълчание, Джъстин най-после проговори. "Почакай тук." Той отдръпна ръцете ми от около него, преди да излезе и да тръгне надолу по коридора.
Любопитна, поех няколко крачки напред, чудейки се къде отиваше и какво правеше. Застанах на прага на кухнята и видях как Джъстин плъзна вратата, водеща към двора, където Карли и момчетата бяха насядали. Той размени няколко думи с Брус, преди да я затвори и да се върне при мен. "Мислех, че ти казах да ме изчакаш в хола?" Устните му се разшириха в самодоволна усмивка.
BẠN ĐANG ĐỌC
Danger's Back
FanfictionИсторията е продължение на вече завършената Danger. Опасност се завръща по-опасен от всякога. Следете за да разберете в какво пак ще се забърка и дали любовта им с Келси ще пребори всичко. :) Извинявам се ако някъде съм допуснала грешки спрямо прев...
