Therapist. e.d.

✨One

Чакалнята беше пълна с хора, които не познавах, а тревогата ми се засилваше. Никога не съм си представяла, че ще стигна до тук. Баща ми стоеше до мен, погледнах го и знаех, че си мислим едно и също.
Какво по дяволите правим тук?
В моменти като този ми се искаше майка ми да не беше умирала. Иска ми се тя да беше тук до мен, за да знам какво тя би направила в тази ситуация. Жената, която седеше от другата страна на баща ми си чоплеше лицето. Нямаше как да избягаме от тук. Моят лекар ми препоръча да дойда тук, тъй като на скоро ме изписаха от болницата. Секретарката на име Линда, която стоеше на бюрото си, разглеждаше някаква социална мрежа на нейния айфон. За сега това място не ми прави добро впечатление. Извадих си телефона от задния джоб, за да видя колко е часа. Сеансът ми трябваше да започне в 16:00,а сега е 16:01. Мамка му.
-"Марaя?"-Вратата на кабинета се отвори и чух мъжки глас. Изправих се и вниманието на всички се насочи към мен. Той се отдръпна, за да вляза и забелязах, че беше небрежно облечен. Това ме накара да се отпусна, знаейки, че и аз бях небрежно облечена.
-" Аз съм Итън. Приятно ми е да се запознаем най - сетне. - той си подаде ръката. Здрависахме се.
-Приятно ми е да се запознаем. - промърморих. Сложих ръцете в скута си и придърпах ръкавите на суитчъра ми, прикривайки, песните следи от рязане.
Той въздъхна, преди да сложи химикала зад ухото си.
-"Е, Марая разкажи ми за себе си. Защо си тук, какви са интересите ти, какво те прави щастлива..."-каза той.
Той ме погледна студено.
-"Тук съм, защото се опитах да се самоубия. Не е ли това причината поради, която всички са тук?" - попитах не търпеливо. Мразя да съм в тази малка стая с него.
-" Ще се изненадаш. Докато ти си тук, защото си се опитала да се самоубиеш, други са тук, защото са опитали да отнемат нечий друг живот. Някой хора имат проблеми с пристрастяването, параноята, проблеми с гнева. Аз съм се справил с много от тях. Та какво те накара да се опиташ да сложиш край на живота си? "
Бях очарована от неговата малка реч. Той беше млад, но изглеждаше така сякаш знае за какво  говори. Имаше множество книги на рафта за различните психични заболявания.
-" Колежът ме стресирваше и бившият ми приятел не ми помогна много. Кой знае дали изобщо ми беше истински приятел като за начало." - отговорих, въздишайки.
Той повдигна вежда, поглеждайки ме, преди да вземе химикала си и да запише името ми в тефтера си. След това започна да си води записки за това, което казах.
-"Предполагам, че ако ме питаш мен дали са ти истински приятели, бих казал, че не са. Но това е моето мнение. Можеш да го наречеш глупост ако искаш."
Той се опитваше да провери, колко уязвима мога да съм.
-"Те са ми приятели, просто им нямам доверие."
-"Но нямаш ли доверие на един от основните градивни елементи за една здравословна връзка. "-попита той.
Аз извъртях очите си и въздъхнах. Прецаках се с този въпрос.
Итън не беше грозен. Той имаше тъмно кафява коса и цвета на кожата  му беше малко по-светъл от моя. Харесва ми начина по който се облича и как звучи гласа му.
-" Какви са интересите ти?" - попита той.
Това е момента в който осъзнах, че съм пълна загубенячка. Не познавах себе си до толкова, че да знам какво харесвам.
-"Обичам да снимам."
Не излъга, но не казах и истината. Единствените снимки, които съм правила са с айфон ми и не струват.
-"Това е много готино. Аз също обичам да снимам. Дори снимах тази снимка." - каза той, посочвайки към една от снимките на стената. Аз кимнах и му направих комплимент за снимката.
-"Винаги ли снимаш звездите?"
-"Звездите и всичко, което мисля, че е красиво. "
Той се изправи, за да вземе нещо от бюрото си. Беше папка с моето име.
-"От болницата ми изпратиха записките ми и трябва да ти задам няколко въпроса." - той въздъхна.
Аз се от пуснах малко. Харесва ми начина по който говори и начина му на мислене.
-" На колко години си?" - каза той.
-"На 18."
-"Това означава, че си в колежа? - попита той.
-"Да, избрах Дайтона." - усмихнах се.
Обичам Флорида. Обичам това, че израстнах до плажа. Обичам това, че хората са винаги толкова усмихнати. Болницата Соутерн също не беше лоша. "
-" Ходил съм там. "-той се намръщен." Стой далеч от това място. Докато спах там, някой се изпика в обувката ми."
Накара ме да се засмея с тази история.
-" За мой късмет в Дайтона никой не прави така. "
Той се засмян и му видях перфектни те, перлено бели зъби.
Каква паста за зъби ползва?
Алармата  прекъсна мислите ми сигнализирайки , че сеанса ни свърши.
-" Беше ми приятно да се запознаем, Марая. Сега по-добре ли се чувстваш? Ще можеш ли да дойдеш и в петък?"
-"Да, петък ме устройва."
-"Добре, ще се видим в петък в 15:00 часа. Имаш късмет беше ми последната пациентка."

Здравейте, това е новата история, която превеждам. Извинявам се ако има грешки и надявам се да ви хареса. 😊