Therapist. e.d.

✨Two

Стоях в чакалнята, гледайки Линда през стъклото. Получих известие на телефона си, че Нетфликс акаунта ми е изтекъл.
Време е да си направя нов акаунт.
Облегнах се и видях как още едно семейство си тръгва. Този път баща ми си остана вкъщи. Той ми каза, че ще се справя ако ида и без него. Част от мен е щастлива, че баща ми не дойде с мен този път.
-"Добре, Марая, готова ли си?" - попита ме Итън.
Аз кимнах , изправих се и си взех якето, което до сега беше на облегалката на стола.
-"Как си?" - попита той.
-"Добре съм, ти как си?"
-"Добре съм."
Той седна срещу мен, химикала му отново беше зад ухото, както миналата седмица. Надявам се да няма повече въпроси. Докато бях в болницата ми за даваха страшно много въпроси.
-"Миналата седмица каза, че си в колежа Дайтона. Как специалност учиш там? "-попита той.
-"Уча за учител в детска градина."-отговорих аз. Винаги съм се притеснявала да разказвам на хората с какво искам да се занимава.Баща ми не ме подкрепя в това да бъда учител. Той винаги ми напомняше, че преди майка ми да умре беше учител и не изкарваше достатъчно пари. За това те не се разбираха. Те не се разбираха не защото тя не изкарваше достатъчно пари, а защото баща ми е алкохолик,но това не е моя работа.
-"Значи ти харесва да работиш с деца?" - Итън ме попита. Аз кимнах и докосна  следите от рязане. Той ми подаде кубче, което си сменя цвета, когато го докоснеш. Купчето беше синьо, но, когато го докосна стана червено. Беше мило от негова страна да направи нещо такова, за мен, за да ми държи ръцете заети.
-"Баща ми  не одобрява това, че искам да съм учител." - отговорих аз.
-"Той казва, че ще имам проблеми с парите и трудно ще си намеря работа."
-"Защо баща ти мисли така?"
-"Защото той е мой баща, не му е нужна причина да каже каквото и да е." - измрънках. Беше вярно. Понякога ме изнервя много.
-" Какво мислиш да направиш по въпроса?Ще смениш специалността си? "-попита той.Аз повдигнах рамене. Не искам баща ми да ме намрази, заради това, че вървя по стъпките на майка ми. Но аз обичам малките деца. Обичам начина им на мислене и как за тях всичко е толкова просто. Спомням си когато бях малка колко много исках да порасна.
Какво по дяволите съм си мислила?
-"Значи ми казваш, че ще зарежеш всичко само защото баща ти не го одобрява?"-той ме попита. Аз кимнах. Мнението на баща ми е единственото, което ме интересува поне малко.
-"Нека ти кажа нещо." - започна той,като се облегна на стола си. "Когато казах на родителите ми, че искам да дойда тук и да уча психология, те ме изгледаха така все едно съм луд. Не можеха да разберат защо искам да решавам чужди проблеми след като си имам свои. "-той спря за момент. "Но аз обичам да помагам на хората и не позволих на никого, дори и на родителите ми да се месят в решението ми. Сега имам хубав апартамент, своя кола и изкарвам по 6 хиляди на месец. И най - хубавата част е, че обичам това, което правя.
-" Хубава реч, но моят баща не е като родителите ти, и аз не съм като теб. Нещата едва ли ще се завъртят в моя полза." - Казах аз. Беше истина. Итън сигурно идва от богато семейство с добри ценности и морал.
-"Добре тогава, не е моят живот все пак." - каза той, въздишайки." Но все пак се надявам да вземеш правилното решение."
-" Нямам нужда да ми казваш коя съм. Аз съм възрастна и мога да вземам сама решения."
-"За да вземаш свои решения, трябва да можеш да се грижиш сама за себе си. "
-" Мога да се грижа сама за себе си."
-" Тогава защо си тук? "
Това копеле ме изнервя.
-" Ядоса ли се? "-каза той, подсмихвайки се.                         Искам да го ударя в хубавото лице.
-" Да. "
-" Говори с мен, когато спреш да си ядосана. "
-" Няма да е скоро. "
Той продължаваше да се усмихва,гледайки часовника. Не мога да му се сърдя повече от 30 секунди.
-"Гадняр." - измрънках.
-"Искам да си ядосана, Марая. Когато хората са ядосани казват това което мислят. "
-" Нямам нужда от теб. Нямам нужда от терапия или умен мъж като теб да ми казва коя съм и коя не съм."
-"Добре." - каза той.
Той е просто един гадняр.
-
Сеянсът свърши и Итън ми записа час за другата седмица. Изпуснах си автобуса и не спирах да пиша на баща ми да дойде да ме вземе, но той не ми отговаряше, понеже спеше.
Итън излезе с своя колега Джон. Казаха си довиждане и Итън погледна към мен.
-"Какво правиш още тук? Мислех, че терапията за днес ти беше достатъчна, но ако искаш може да направим още един сеянс." - той се подсмихва.
-"Запази го за себе си , красавец.Баща ми не ми вдига и няма кой да ме закара до вкъщи."
-"Аз мога да те закарам?"
-"Не. "
-" Защо не? "
-" Ти си ми терапевт, не шофьор. "
-" Тогава се забавлявай с Линда. "-той погледна към нея. Цялото и лице беше в майонеза, заради сандвича който беше изяла. След това си изпи кафето и се оригна.
Изправих се и излязох с Итън.
-
Ето я и новата глава от историята. Надявам се да ви хареса. 😊