-Боже, това е лудост! - Техьонг, беше нервен, много нервен, ама наистина много, много нервен, но както казваше баба му "или взимаш, когато те почерпят, или си хапеш пръста и гледаш другите". Двата сценария, които се въртяха в главата му бяха или Чонгкук да му удари един, два, пет шамара в ресторанта пред всички за дето го е излъгал, или просто да си тръгне и никога повече да не му проговори. Лично Техьонг предпочиташе повече първия, за това така и устремено се оправяше пред огледалото, поне да бъде красив когато го бият на тупан. -Не съм набожен, но една молитва преди да изляза няма да ми навреди, нали?- моли, се каквото се моли и най-накрая излезе от къщата, и без това закъсняваше.
Чонгкук погледна часовника си за десети път, притесняваше се, че срещата му отиде по дяволите, но тогава когато и последната му надежда умираше в кофа, вратата на ресторанта се отвори.
-Това не може да е истина! - усмивката на Кук угасна веднага щом видя, дяволитото лице на бившия си приятел.
-Много ли ме чака?
-Темин да не е случайно зад теб или?
-А, не Темин е с приятеля си сигурно, не знам не му следя живота. - той седна на стола пред Чонгкук.
-Чакай, чакай, чакай, какво ми казваш? Темин, с който трябваше да ме уредиш си има гадже, това ли...това ли искаш да ми кажеш, м?
-Май да? Е, какво ще ядем? Поръча ли си нещо?
-Техьонг...върви по дяволите! - това бяха последните думи на Чонгкук преди да се изправи, като първата фръцла от стола и да излезе от ресторана. Това беше втория и най-лош вариант, за който Техьонг си беше мислил, но щеше да го предотврати. Той също се изправи и последва другото момче...
Забеляза го до един светофар, лошото обаче, че беше светнало червено, Чонгкук погледна, но все пак потегли напред към другата страна на улицата.-Чонгкук, червено е! - една нищо неподозираща кола се зададе от лявата страна на Кук. - ЧОНГКУК, ЧОНГКУК, ЧОНГКУК!
=================
Оф, мързи ме да пиша повече
Деца, не преминавайте на червено!
Заради мене ще настъпи Армагедон, за дето мешам толкова много дявола и Господ и то само в една глава :((((
YOU ARE READING
¶Vante :vk
Short Storyjungidontgiveafook: Минаха 3 години още ли не си ме преживял? Vante: За мой прекрасен късмет попаднах на още едно копеле, като теб.