¶Vante :vk

29.

-Бърта, би ли ми донесла очилата. - Юн щракна с пръсти няколко пъти, докато икономката не се появи до фотьойла, изключително бързо. Беше си лепнала от онези усмивки, дето казваха точно, ясно и кратко "кучко, брат ти не е тук, мога да ти откъсна фалшивата коса".

-Виж какво...- тъкмо, когато Юн щеше да каже нещо от сорта на "внимавай, *маминка всъщност ти е шеф, а не брат ми", входната врата се отвори, но тя така беше отворена, че бравата буквално се чу как проби стената.

-ЧОНГКУК, НЯМАШЕ НУЖДА ДА МЕ ИЗПРАЩАШ!

-О, господин Драма се прибра, Бекхьон, стой си тук и без това брат ти го е срам от теб.

Обикновено Юн не се засягаше от приказките на Бърта, но това определено я хвърли в копривата на полето. Въобще не се беше и замисляла за чувствата на Техьонг, и че той всъщност го е срам. За това Юн се изправи от удобния фотьойл, заметна с екстеншъните назад, като повдигна изкуствените си цици нагоре. Тъкмо да тръгне, когато биг мама я дръпна и тя отново си седна... и до тук с плановете ѝ.

-Просто не!

-Бърта!

-ОСТАВАМ ТУК, ДОКАТО НЕ МИ СЕ ИЗВИНИШ. - двете отново обърнаха глави към затворената врата от която идеално се чуваха караниците.

-АЗ ЛИ ДА ТИ СЕ ИЗВИНЯ?

-ДА, ТОЧНО ТИ!

-ЧОНГКУК, ДОВИЖДАНЕ!

-ГЛЕДАЙ СИ РАБОТАТА, ТЕХЬОНГ, ОСТАВАМ!

-НЯМА ШАНС!

Отвъд предела на тишината, демек на вратата, Чонгкук и Техьонг почти се бяха избили с убийствените погледи, които си пращаха.

-Добре, да се разберем, като големи вече мислещи с главата хора.

Техьонг мина крачка напред, за да е една идея по-близо до сръдльото.

-Когато всъщност си толкова красив докато се ядосваш, аз не мога да мисля. - добре, Чонгкук много мразеше когато Техьонг се лигавеше в сериозни ситуации.

-Виж, когато решиш да пораснеш ми се обади, явно не ме искаш в момента.

-Чонгкук, не аз крещях на гаджето си, че е измамно прасе.

-Техьонг, не аз се свалях с бившото си гадже!

-Тата, зашо гошориш таша?

И точно на време, когато скандалът беше в разгара си, племенника на Техьонг реши да се появи с една сладка сънена физиономия. Сладка, сладка колко пък да я намираше за сладка Чонгкук в момента?
Тъкмо му мина лудата фаза за бащата Техьонг и изведнъж това изкача, като жаба от блато... Каква реакция се очакваше?

-Т-Тата? Като...като тата, тата,
т-тата, тати?!

-Ще ти обясня!

=============

Зле е, много е зле
*маминка - големи бели ще прави тази женица за в бъдеще