Змийска отрова

Глава първа:Началото

Сириус не знаеше как да управлява все пак беше само на седемнайсет ...нямаше опит...не знаеше какво да прави.Опитвайки се да не мисли за непростимия грях който беше извършил,той реши да отиде при всеизвестният Фикс.Той бе оракул.Единствения проблем беше,че се знаеше само че живее в пещера някъде из кралството и нищо друго.Сириус реши да отиде в царската библиотека където можеше да открие нещо.
Книга след книга...НИЩО! Но по едно време видя някъде из прашните лавици мигновена светлинка.Той отиде на там където бе видял искрицата и видя една доста странна книга с орнаменти които не бе виждал до сега,нито много дебела нито много тънка.Той отиде на маса с нея и в мига в която я остави тя се отвори сама до страница със заглавие "Всезнаещия Фикс" не пишеше нищо друго освен един кратък стих:

             Знаещия търсиш ти,
             в добре познанатото на теб
             място, където          
             там  детството
             прекарваше ти.

Сириус изпадна в размисъл до късно вечерта.На сутринта той единствено се беше сетил за една река където като малък бе ходил със своята майка.
Той взе меча си качи се на един от царските коне и го заязди до реката.Когато стигна не видя нищо друго освен пуста река с красива гледка от другата и страна.Той се позачуди, приближи се към водата клекна и на един камък,на който беше изписано "Изречи неизреченото". Сириус се замисли какво може да бъде това и в един момент му хрумна едно нещо.Той пое въздух и извика с цяло гърло:
– Убих баща сиии. Изведнъж земята се разтресе силно и под краката му се отвори процеп и пропадна в някаква пещера.В нея нищо не се виждаше ,но изведнъж светна една огромна факла.В помещението нямаше нищо друго освен нея.Изведнъж от нея се проточи лилаво-червен силует след секунда се избистри и пред очите на Сириус се появи хем изпито и изтощено,хем загадъчно и изпълнено с власт лице.
– Кой си ти?– отвърна силуета.
– Аз съм Сириус.Дошъл съм при теб за да ми дадеш отговор на един мой въпрос.
– Хмм очаквах те.С какви очи идва човекът отнел живота на царя при мен.– хумористично отвърна Фикс на Сириус. Знам за какво си дошъл и ще ти дам отговор на въпроса ти. Хайде задай го.
– Искам да знам как ще управлявам в бъдеще кралството.– попита Сириус.
– Ти ще бъдеш лош крал...Хората ще ти се подчиняват, но няма да те благотворителен а ще го правят от страх. Ще направиш крачка която ще сбъдне това! – отвърна Фикс отново с долувяваща лека хумористична нотка в гласа си.
След тези думи Фикс изчезна и остана пак само горящата факла която след миг също изгасна. Сириус разгневен от отговора на оракула се опита да излезе ,но без успех. Изведнъж се вдигна във въздуха сякаш нещо отдолу го будаше и излезна през отвора горе, земята под краката му се затвори и той отново стъпи на земята. Там го чакаше коня му той се качи на него и се върна в кралството. Бълващ гняв той влезе с гръм и трясък в замъка влезна в стаята си и не пускаше никой.
Когато заспа той сънуваше странен сън.Беше в някакво помещение без абсолютно нищо освен един стол на който стоеше. Изведнъж усети как до него се приближава някакво лошо присъствие, но той не можеше да се извърти да погледне защото нещо го спираше сякаш се бе парализирал. Когато вече нещото се доближи плътно зад гърба му се надвеси до ухото и започна на шепне зловещо:
– Направи това което ти е писано,прочети книгата.Направи това което ти е писано,прочети книгата.– и така не спираше да повтаря докато Сириус не събуди.