-Майк, защо си така умислен?
-Не съм. Просто се чудех нещо.
Бяхме в колежа и след като Дан ме пита за какво съм се умислил се запътих към следващата ми лекция.
Дан си замина по своя път, очите му бяха подути и червени. Мисля че беше пил много снощи. Той разнообразява живота си със всичко - купони, алкохол, момичета. При него никоя не се застоява за дълго. Въпреки че бяхме най-добри приятели, аз не бях като него. Докато той харчеше парите на баща си аз по-скоро бях фокусиран в мисли за нея.
Тя.
Влезе в живота ми когато бях на 16. В момента съм на 20 и още мисля за нея. Името й е Луси.
Една година по малка от мен и Дан.
Премести се в моя квартал и заживя през една врата. Бяхме много близки, но тя никога не се почуства по същят начин за мен, както аз за нея. Исках да я правя щастлива, да й дам всичко. Бях влюбен в нея. Но единственото което можеше тя да ми даде беше приятелство.
Разказваше ми всичко. За всяко едно нейно гадже. Промених много неща в себе си, но никога не бях достатъчно добър за нея.
Опитах се много пъти да й споделя чувствата си, но никога звук не излизаше от устата ми.
Сега, 4 години по късно, осъзнавам че още имам чувства към Луси, и знам че те са толкова дълбоки че няма да спрат.
Ходейки по коридора напът за лекцията ми по медицина видях плакат.
„Каним всички студенти на шоу на талантите! Кастинга ще се проведе в задното крило, ако има желаещи, моля обърнете се към г-жа Евън."
Шоу на таланти?? -казах си - Може пък да е забавно. Аз не мисля че имам талант, но знам че може Луси да се яви, тя е танцьорка.
Бях много развълнуван да я видя отново, защото след лятната ваканция не сме се виждали, понеже замина за Калифорния със сестра си, и едва започна семестърът.
Незнам кога ще се върне или дали вече се е върнала. Да, преди бяхме много близки, знахме точно какво прави другият в дадена секунда, но сега... В последната година всичко се промени. Тя се държи много отдръпнато и не ми пише. Аз й пиша от време на време, но получавам игнорът й. Много е тежко това при положение че тя е всичко което искам. Като искам да я питам защо се държи отдръпнато всеки път или отклонява темата или измисля глупави оправдания, който си личи че са фалшиви.
Трябва да намеря начин да разбера какво става.
Докато гледах плаката за шоуто на талантите зърнах позната фигура.
Това беше симпатично русо момиче с големи черни рамки на очилата, имаше много сладък бретон и носеше и брекети. Имаше лунички. Беше облечена в червена карирана пола, и черен топ. Имаше и дънково яке. Името й беше Матилда, най-добрата приятелка на Луси.
Те двете бяха много близки и бяха приятелки още от времето когато аз и Луси бяхме също много близки. С Матилда тримата бяхме преживели много забавни мигове. Тя знаеше за това че съм влюбен в Луси, но се закле да не й казва.
Никой не може да й обясни чувствата ми по добре от мен самият. Реших наистина да й ги споделя сега като се върне от Калифорния. В същото време бях уплашен че тотално ще я загубя. Затова не го сторих досега. Но я обичам толкова много, че не издържам.
Приближих се до Тилда.
-Хей! Здрасти Матилда!
-Здравей Майк! Еха страхотна коса!
-Хах, мерси, само я гелосах. Исках да те питам нещо.
-Да?
-Видях че четеш постера за шоуто за таланти. Смяташ да се запишеш ли?
-Ами, не.. Всъщност да, но..
-Но какво?
-Срам ме..
-Какъв е таланта ти?
-Занимавам се с пеене, но моля те изключително много, не казвай на никого тайната ми. Срам ме е защото аз не съм толкова добра, ще умра от срам ако някой ме чуе как пея.
-Тилда! Това е супер! Аз искам да те чуя! Много те моля. Сигурен съм че си талантлива.
-Ще ти пея малко, но само защото бяхме приятели за около 4 години вече. И ти имам доверие.
Е... бяхме и с Луси ама...
-Луси??- сърцето ми заби лудо- Какво стана? И двете ли не поддържате контакт? От около година почна да се държи странно и да ме отбягва. Рядко ми пишеше или вдигаше телефона. Какво стана?
-Случиха се разни неща. Съжалявам но няма да ти кажа сега. Тук някой може да ни чуе.
Мога ли да дойда у вас след лекциите и да говорим на закрити врати?
-Разбира се, Тилда. А тя знае ли за страстта ти към музиката?
-Да. Както и Джонатан. Вие двамата ми бяхте най добрите приятели.
С Джонатан се познавахме още от много малки деца. Той, аз, Луси и Тилда бяхме наистина неразделни. За жалост в след 12 клас той замина за друг щат да учи. Чуваме се, но и с него се отдалечихме. След като той замина останах само с Матилда и Луси. С Матилда още се разбираме много, с Луси като споменах нещата се разрушиха. И след това се сприятелих с Дан, с който в момента сме приятели.
-Добре Матилда, ще те чакам у нас за да поговорим за случая с Луси, хей! Не забравяй! И да ми попееш!
-Окей Майк ще се видим тогава! Чао!
След като се сбогувах с Тилда влязах в аулата където ми беше лекцията.
Седнах, отворих лаптопа си и се замислих.
Отново.
За нея.
Здравейте!!
Започнах тази история и моля ако ви харесва споделете мнението си!
(Майк на снимката в началото)
