The Love Triangle

part 2

20:30 ч. Домът на Майк.

Чух звънеца на входната врата, когато тъкмо си допивах какаото с мляко и маршмелоу.
Сетих се че явно Матилда е вече тук.

-Хей! -каза тя влизайки през вратата.

-Хей Тилда! Заповядай, влез.

Направих и й на нея какао и седнахме на големият ми диван.
Имах късмет че родителите ми и по-малкият ми брат точно тази вечер отидиха на гости при баба и дядо и можех да поговоря с Тилда на спокойствие.

-Тилда. Знаеш колко много обичам Луси. Знаеш че вече не контактуваме. Моля те, изключително много те моля, обясни ми защо тя изведнъж се отдръпна. Даже не знам кога ще се върне от Калифорния. -избълвах всичко наведнъж.

-Виж Майк.
Това което се е случило е прекалено сериозно и не бих ти го казала, но ще го сторя, защото знам колко много се интересуваш от Луси.
Чуй. В началото на годината, всичко се промени. Чух че родителите й имали сметки за уреждане. Били се вкарали в големи неприятности, и почти е имало шанс да завършат зад решетките. Бизнес интриги.
Тогава неизвестен за нас мъж на име Кристофър, известен сериен убиец, досега незаловен, е решил да си разчисти сметките с тях. Може да му е било платено от друг, може той конкретно да е имал проблем с тях, не знаем.
Най-ужасното се случи, и през март, родителите на Луси бяха убити от този Кристофър.

Бях в шок. Не можех да повярвам на ушите си! Родителите й са били убити от някакъв психопад.

-Боже мой!!!

-Да... семейна тайна.. никой извън семейството не знае освен мен и сега теб.
Майк. Този убиец сега преследва и Луси и сестра й Ема. Това е причината те да са в Калифорния. Бягат от него. Били са заплашени многократно, и накрая просто си опаковали багажи и за заминали.

Не... това ознава ли че тя никога повече няма да се върне тук??
Бях като попарен. Едва приемах информацията, която Тилда ми предоставяше.
Трябваше да открия този Кристофър и да му видя сметката!
Погубил е родителите на Луси и Ема.. Сега преследва и тях. Ще го открия. Ще си плати жестоко за деянията си.

-Тя сега е в безопасност нали?

-Да, не се безпокой. Мисля че носи перука и си е сменила името. Не се безпокой. Никой няма да се докопа до нея или сестра й Ема.

Беше станало вече около 21:30 когато реших да изпратя Тилда. След като тя си замина, се прибрах и легнах на леглото си. Загледах се в тавана.
Кроях планове как да открия Кристофър. Знаех че няма да се измъкне просто така. Моята Луси няма да живее в страх.

~~~~

8:00 часът на следвата сутрин

Станах рано. Не бях спал почти. Мислех само за едно - убиеца и как да го открия. Влязох в банята и минах през обичайната рутина.
Набързо се облякох и не закусвах. Изказах от нас и запалих колата си за път към университета.

Как е възможно смъртта на двама души да се запази в тайна?
Дали няма да убие други?
Кой е той?
Въпрости витаеха из умът ми.

Влязох в сградата на университета и с много бърза крачка стигнах до аулата.
Лекцията не беше започнала, но имаше много хора. Някой чатеха, други разговаряха.
Аз мислех за Убиецът.

През вратата влезе висок мъж на средна възраст с дебел мустак. Самият той беше закръглен.
Носеше бяло куфарче и бял косюм. Изглеждаше доста елегантен.

-Здравейте! - каза професорът

-Добър Ден! -отговориха колегите ми.

-Аз съм нов тук и съм много развълнуван да се запознаем. Името ми е г-н Форд.

Този леко ме дразнеше. Изглеждаше перфектен. Етикет, маниери, и целият с бяло. Чувствах как щеше да ми лази по нервите цял семестър.

След скучната лекция излязох да хапна. Тогава срещнах отново Тилда.

-Хей. -казах.

-Хей.

-Чуй ме Матилда. Цяла нош мислех за това, и сега през цялото време днес. Трябва да открием този убиец! Не мога да спя спокойно знаейки че някой иска да навреди на Луси.

-Майк, полицията го издирва от години. Ние ли ще успеем, 19 годишни колежани?

-Е, аз съм на 20 всъщност - поправих я

-Майк, това ще е много трудно.

-Ще сторя всичко за Луси.

~~~~~~
(Матилда на снимката)