„Когато те видях за първи път се загледах в косата ти. Беше блестяща и много сладко руса. ”
Исках да ти кажа много неща.
Гледах как имаш различни гаджета през годините и всички те бяха много по-добри от мен.
Бяха минали 3 часа от какво говорих с Луси. Аз все още бях в леглото и мислех.
Някой почука на вратата ми.
-Кой е?- попитах
Тогава без отговор Дан нахълта, и ми причерня.
-Защо се ми каза, знаеш че я обичам, как можа?- почнах да говоря по-скоро разстроено от колкото ядосано.
-Обичам я.
-Пф, тва го каза, но от кога?
-Година.
Той не е сериозен. Каква година, той е имал 5 несериозни приятелки и другарки за една нощ поне 50 за това време.
-Дан. Ти си един предател, ти си кучи син.
-Аз мога да я направя по щастлива от теб, на теб не ти обърна внимание, а на мен ми даваше знаци.
-О, и какви?
-Преди да замине след смъртта на родителите й, ми звънна казвайки „няма да те забравя”. На теб звънна ли ти?. Не.
-Изчезвай преди да съм се ядосал още.- казах злобно.
Дан излезе от стаята.
Гледна точка на Дан
Тя беше моята тръпка. Да, бях с много други момичета, но Луси все ми беше в мислите. Явно съм се опитвал да я забравя, защото знаех че не мога да й предложа каквото заслужава, аз бях момче което използваше жените. Нея не исках да я използвам. Но тя замина, и аз бях съкрушен, и Майк. Двамата влюбени в нея.
Реших да поговоря с нея.
Днес ще й кажа. Обичам я дълбоко.
Неутрална гледна точка
По-късно през денят, Дан реши да отива на фитнес. Момиче с дълга черна коса се приближава към него и започва да флиртува.
-Хей, сладуче, вдигаме щанги за да впечатлим мацка ли?
-Хм. Може би. Как се казваш мила?
-Олив. Ти?
-Дан, дивият.
-Интересно прозвище. Имам чувството че си ми познат от някъде, чудно от къде.
-Нощен клуб, бар, или тук във фитнеса? Олив, няма да ме видиш в библиотеката. -засмя се.
-Хахаха, дивият, да, сигурно в нощен клуб. Да те черпя нещо тогава?
-Дама черпи?
-Е, все пак си струваш, Дан
-Добре тогава
И така Дан, реши да иде с момичето да пият кафе.
Тя му се стори доста забавна, и по късно вечерта даже я заведе във вилата.
Виждайки я Майк се ококорва.
-Дан! Кое е това момиче?
-Олив, що?
Майк му дава кръвнишки поглед, защото вижда как щом води някакви момичета е пълен глупак и не му пука за Луси, както беше казал. А на всичко от горе да води момиче там беше опасно защото се укриваха там, „По дяволите” - прошепна Майк.
Влизайки в стаята му започва да я целува, и сядат на леглото му.
-Би ли си дал телефонният номер? За втора или трета среща?
-Олив, аз...
-Не си търсиш постоянна приятелка, хм. Е, добре.
Олив си взема чантичката и си тръгва. Дан се хваща за главата и се пита:
Гледна точка Дан
-Защо правя това? Защо искам да спя с различни момичета, след като обичам Луси.
Може би аз съм наистина един идиот.
Тогава отидох в стаята на Луси. Щях да й призная че съм я обичал.
-Чук-чук
-Дан, заповядай
-Хей, Лу. Как си?
-Не особенно добре, търсим убиец, ти?
-Имате ли нови улики?
-Засега само знаем че ни дебне, вчера Ема е получила много плашещо съобщение по електронна поща.
-Анонимно?
-Да.
-Какво гласи?
-„Остава малко до финала драги сестри!”
-Лу! Всичко ще е наред, не бой се, ще открием този психопат.-и я прегърнах. - Лу, аз искам да ти призная нещо.
-И ти ли? Майк също искаше, ама вчера ти му звънна и...
Луси беше прекъсната от страстната ми целувка. Нежко докосвах розовите й устни и заравях пръстите си в косата й. За щастие, Луси не се отдръпна, тя ми отвърна.
-Дан.
-Да?
-И аз исках да го направя. От дълъг период имам чувства към теб. Обичам те Дан!
-Обичам те Лу.
Съжалявам че нямаше никаква глава за толкова дълъг период! Изключително много съжалявм, ще се опитам да съм по редовна. Надявям се историята да ви харесва!
Олив на снимката !
