17:49 ч. В кафе-бар.
Стоях сам на една масичка и пиех кафето си. В това кафене имаше нещо като библиотека. Беше много уютно, и навсякъде беше шарено.
Чаках Тилда.
Трябваше да поговоря с нея за мислите в главата ми.
-Майк?
-А, ти дойде. Седни трябва да ти кажа нещо.
-Слушам.
-Чуй ме Тилда. Съгласна ли си да се съюзим и да открием убиецът. Да или не. -Тилда изглеждаше стресната и сякаш щеше да каже не. Но трябва да го открием на всяка цена!
-Майк.. -тя въздъхна- Добре съгласна съм. -каза.
-Сега ми кажи всичко което знаеш за него.
-Знам че най вероятно си е сменил личността. Мисля че в полицията трябва да имат негова снимка. Аз я бях видяла. Струваше ми се на около 45 или 50. Имаше брада и главата му беше обръсната.
-Аз мисля, че щом преследва Луси и Ема, може да е наоколо, в града. Може да е навсякъде. Тилда. Ще предложа нещо и знам че може би няма да ти хареса.
-Кажи.
-Мисля че Луси трябва да се върне тук.
-Ти луд ли си??- почна да крещи тя.- Тя избяга другаде за да е в безопасност и искаш да се върне тук, където могат да я убият??
Побъркал си се. Това няма да стане.
-Чуйме Матилда! Нужда ни е нейната помощ. Сигурен съм, че ако се върне ще го открием. Иначе той няма да си плати и няма да отиде в затвора!
-Ти какво искаш? Да я убие и да отиде в затвора? Няма да стане тая!- Матилда продължаваше да ми противоречи.
-Виж. Ще й сменим тотално видът. Ще я укриваме в някоя вила. Просто трябва да я доведем обратно. Довери ми се! Имам план.
-Майк...
-Матилда. Сега ще й звъннем и ще идем на тихо място за да й кажем за това което аз ти предложих. Тя трябва да се върне, не може вечно са бяга от него.
-Добре ще й кажем, но да знаеш, това изобщо не ми харесва.
×××
19:05 ч. Стаята на Матилда.
Бяхме у Тилда. Домът й беше приятен и стаята й беше боядисана във светло лилаво.
Седнахме на леглото й, и тя отвори лаптопа си. Звънна на Луси.
Чаках със затаен дъх тя да вдигне.
...
-Ало??
