Prisøner •JongKey•

1.6

Две седмици. Цели две седмици не беше стъпвал на онова място. От една страна изобщо не му липсваха гадната миризма и похотливите погледи на затворниците. Но от друга ги предпочиташе пред това да се прости с компанията на Джонг. Знаеше, че го беше обидил. Колко дълбоко обаче си оставаше загадка.

Реши да му даде време, въпреки гарантираното забавяне на книгата. Искаше буцата, заседнала в гърлото му да бе от притеснение заради това, но колкото и да се самозаблуждаваше, тихото гласче в ума му нашепваше истинската причина.
Притесняваше се за него.

И след още пет дни, прекарани в дълбоки размисли, редакции на записки, и прекомерно количество кофеин, Кибум събра достатъчно смелост да се яви пред Джонг. Беше почти десет процента сигурен в успеха си. И толкова му стигаха.

Мина през още няколко места,търпеливо чакайки часът на свиждането да настъпи, възползвайки се петнадесетте минути, с които подрани, за да изпие четвъртата си чаша кафе за деня.

Времето мина по-бързо, отколкото бе очаквал. И преди да усети отново стоеше пред стоманената врата, тръпнейки в очакване.

Джонг не беше там. Поне така му се стори в началото. Едва когато пристъпи вътре го забеляза. Вместо да рисува, както обикновено, той се беше излегнал на малкото легло, кръстосал ръце зад тила си. Очите му бяха плътно затворени, миглите му потрепвайки незабележимо. От подпухналите устни се изплъзваха тихи въздишки. Чертите на лицето му бяха омекнали, придавайки му невинен, почти неприкосновен вид.

Изящество.

Според Кий тази дума го описваше идеално.

Вниманието му се насочи към скицника. Чудеше се какво толкова рисува Джонг през цялото време. Остави найлоновата торбичка, която носеше със себе си на стола срещу леглото на Джонг и възможно най безшумно издърпа скицника изпод възглавницата му. Затворникът се размърда, карайки дъхът му да секне, но не даде никакви признаци, че е буден.

Писателят нетърпеливо започна разлиства, сканирайки рисунките. Джонгхюн беше талантлив. Много при това. Рисунките му бяха главно пейзажи и точно преди съвестта на Кибум да се обади, очите му съзряха нещо, каращо го за затаи дъх отново. Този път от възхищение.

Виждаше собствения си лик, пресъздаден съвършено върху белия лист хартия. От първия до последния детайл. Отдолу беше изписана датата. Денят на първата им среща.

Писателят разлисти отново и с изненада установи, че това не бе единствената такава творба. След нея имаше още десетки негови рисунки, а ако се съдеше по датите, Джонгхюн
рисуваше Кий всеки ден.

Поглънат от изкуството на по-големия, Кибум не разбра кога гърбът му се озова плътно прикован към стената, скицника бивайки грубо изтръгнат от ръцете му. Тялото му се скова още повече,когато очите на Джонг се впиха в неговите. Беше готов да го отблъсне, ако китките му не бяха болезнено уловени от по-големия.

-Какво правиш тук?- изръмжа дрезгаво показвайки недоволството си.

Да. Ким Кибум беше официално мъртъв.