-Глух ли си? Не ги убих аз.
Кибум неволно изпусна писалката си, но това не го вълнуваше в момента. Какво имаше предвид Джонг? Истината ли казваше?
-Как...как така не си ги убил ти?
-Не всички. Изобщо не трябваше да става така. Трябваше да бъде обир...имах съучастници. Минхо и Оню. Всичко трябваше да мине гладко, но едно от децата се събуди, Минхо го видя и аз..аз...
-Времето ви изрече. - хрипливият глас на надзирателя накара Кибум да подскочи на мястото си. Сърцето му биеше бързо, дланите му се потяха, а ушите му заглъхнаха. Беше толкова близо..
-Какво стана?! Кажи ми!
Джонгхюн го дори не го удостои с поглед. Поклати глава и обърна друг лист, започвайки изцяло нова рисунка.
-До следващия път.
°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
В главата на Кий беше пълна каша. Преживяното днес го беше изтощило психически. Мислите му го отвеждаха при затворника с красивите очи и думите му. Налудничаво ли щеше да звучи, ако кажеше,че му вярва? Едно беше сигурно.
Той щеше да се върне там. И да получи отговори.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Prisøner •JongKey•
ContoДжонг искаше да разкаже истината. Кий пожела да го изслуша. _________________________________________ Сaмата идея за историята е взета от филм, чието име така и не научих:") Голяма част от нещата са променени. Пожелавам ви приятно четене!
