В един пролетен ден Джо реши да се разходи из парка.Ех,колко беше прекрасно времето...беше ранна пролет все още.Дръвчетата цъфтяха тъй прекрасно..
Джо се беше вглъбил твърде много.Размишляваше за живота и за това защо все има кратки връзки и толкова много момичета го харесват,но повечето от тях нямат желание да тръгнат с него.
Джо беше русокосо,средно на ръст момче с много ама много пъстри очи почти като жълт ирис или жъл лен.Или като чай от лайка.Също така лицето му беше обло,един леко детински поглед,замечтан...руменина се виждаше по меките му бузи..по това тъй бледо лице.Беше с червен много ама много мек суитчер както обикновенно.Джо обожаваше червеното.Беше един от любимите му цветове.
Беше отново с онези черни дънки скъсани точно на коляното.."на мода било".И онези бели обувки на Найк,41 номер...имаше си бая голям крак..
Внезапно докато си размишляваше,някой реши да го потупа по рамото и да го извади от тези размисли и фантазии в които беше потънал,това беше...:
-Джо!
-Ааа,Мириам..аа-а-аз...стресна ме.
-Ох,Джо,радвам се да те видя-реше запъхтяно тя.-знаеш ли от къде чак те викам??Ей от там чак-посочи с пръст трамвайната спирка,която беше може би на 5 минути път от него.
-Аз..извинявай,не те чух,бях ..бях потънал в..
-Поредните фантазии за някое момиче,а?Джо,стига си го мислил,ще дойде време и ще си намериш,толкова ли си отчаян?
-Много!-заяви Джо
Мириам го погледна тъпо
-Ооо,я се стегни.И аз искам момче ма не го мисля толкова а съм оставила съдбата да ми го доведе.
-Но ти..не разбираш,аз..
-Оо разбирам те и то много добре
-Да бе..
Мириам го изгледа тъпо
-Няма значение,не искам да споря,дай да сменим темата.
-Добре...
-Искаш ли да отидем да хапнем?Гладна съм
Джо кимна.
След дълго чудене къде да отидат,накрая решиха да отидат да хапнат пица.
*На следващия ден*
В УЧИЛИЩЕ
