-Лив, ехо Лив, Оливия???
-Да,да, съжалявам,просто се бях замислила нанякъде. Какво казваше?
-Да не би да си влюбена?
Въпросът, който най-малко желаех да получа ми беше зададен и то от най-неподходящият човек. Как можех да отговоря, та дори на самата себе си не можех, не знаех как. Бягах от него, бягах от чувствата, от мислите. Отказвах да признам пред себе си, че се влюбвах в най-добрия си приятел. Това определено щеше да ми създаде огромни проблеми и разбира се, разбито сърце. Хари не трябваше да разбира никога за чувствата ми, трябваше някак да ги игнорирам. Но как се предполага да го направя, щом човека виновен за тях, стои точно пред мен, прекарва толкова много време с мен, а и.. ми е най-близък.. Но и не мога да си позволя да го загубя заради едни глупави чувства..
- Не, разбира се. Не съм като теб, Хари. Не се влюбвам всяка седмица.- отвърнах
- Знаеш ли, понякога наистина си мисля, че трябва да пораснеш, Лив. Какво изобщо знаеш за любовта? Някога влюбвала ли си се?.. Както и да е, ще се видим утре.
Хари стана, взе раницата си и просто си тръгна, оставяйки ме с горчивината от думите си. ”Влюбвала ли си се?”.. Да, Хари, за мое огромно съжаление, и то в теб. В моят най-добър приятел. И факта, че никога няма да бъдем нещо повече от това ме убиваше. Чувствата ми към теб бяха като нож с две остриетата, дали да те изгубя като приятел, или да загубя себе си, бягайки от тях..
YOU ARE READING
P.S. I hate you
FanfictionДа се влюбиш в най-добрият си приятел се равнява на това да умираш бавно всеки ден. Знаеш, че ако разкриеш чувствата си с вас е свършено, но ако замълчиш, сърцето ти ще бива разбивано ежедневно. Какво ще избере Оливия? Дали ще успее да контролира ч...
