P.S. I hate you

2.

”Стегни се Лив. Всеки е влюбен в някого, с когого не може да бъде”. Повтарях си тази клиширана реплика за стотен път тази вечер. Вече мина около час откакто Хари буквално ме заряза тук на покрива, на ”нашето” място. Ха. Казвам го така сякаш значи нещо и за двама ни. Или може би просто аз му придавах такова голямо значение. Бяхме се запознали точно тук преди 5 години. Две 14-годишни хлапета с проблемен живот, жадуващи да нарушават правилата, да открият себе си. С времето разбрахме, че имаше много неща, които ни свързват и станахме неразделни. Бяхме винаги двамата. Само двамата..
Ако тогава някой ми беше казал, че ще се влюбя в Хари щях да му се изсмея в лицето. Но явно сега съдбата се смееше в моето.
Защо трябваше да бъде той? Сериозно? Имаше толкова красиви момчета и аз успях да си падна по него. Не, не, не. Просто ще се престоря, че това не се случва, ще го игнорирам, ще прекарвам всеки един ден с него, слушайки за новите му забивки. И няма да ме боли, нали? Нали така? Изтрих набързо сълзите си, щом чух стъпки зад себе си.
-Хей, Лив, извинявай. Лив, погледни ме, плакала ли си? - прошепна притеснено Хари
-Не, спокойно. Просто имах нещо в окото си.-отвърнах
-Ох, стига. От кога в речника ти присъстват толкова много клишета? Хайде, ела тук, прегърни ме, знам че това ще те успокой. Само твой съм.- каза Хари и ме притисна до себе си
”Не, Хари не си мой, никога няма да бъдеш мой. Не и по онзи начин” помислих си аз, но Хари бързо ме изкара от мислите ми
-Съжалявам, моля те, не ми се сърди. Как ще живея без най-добрата си приятелка? Не мога да се справя без теб, Ливи.
Думите му се забиха право в сърцето ми. Болеше. Знаех, бях напълно наясно с факта, че сме просто приятели, но всеки път, в който го чуех от неговата уста, нещо в мен просто се пречупваше.
- Остави ме, Хари. Искам да си вървя.- сопнах му се аз
-Чакай, какво, какво стана? Сериозно ли, Лив? Сърдиш се за незначителни неща, моля те спри. - каза Хари
-Да, забравих, че щом става дума за мен всичко е незначително. Защо изобщо се върна тук, Стайлс? Бях си напълно добре до момента, в който ти не се върна. Нямаш ли си по-важна работа, с твоите еднодневки? - разкрещях се , едва сдържайки сълзите си
-Какво ти става? Винаги съм бил до теб, Оливия. Върнах се, за да ти се извиня, а ти ми правиш сцени, за едното нищо. За едно шибано нищо. Не искам да си разваляме приятелството, заради детинските ти истории!- гневно отвърна Хари
-Разкарай се,Хари. Просто се разкарай, нямам нужда от теб, точно сега. - казах аз
-Майната ти, Лив. - изсъска той и  тръгна
Да, наистина реагирах крайно, но не исках да получавам приятелската му утеха. Не знаех колко още ще мога да издържа така, как ще прикривам чувствата си. Вече се издъних. Малко по малко губех контрол над тях. Не можех да бягам от тях, вече.
Мамка му, Хари.
С нас е свършено.