P.S. I hate you

4. The storm is coming

*Авторска бележка: Здравейте! Не знам дали тук има някой, който да се интерсува толкова от историята ми, но ако случайно има такива, ще се радвам много. Не знам дали историята се харесва, но наистина се старая и се надявам да ви грабне.*

Станах бързо от леглото, игнорирайки спящия  Лиам. Не знам какво направих, защо го направих, но бях наясно с едно- нищо вече нямаше да е същото. Имах някаква надежда, че мога да оправя нещата с Лиам, щях да обвиня алкохола, но какво ако той го бе приел твърде насериозно? Какво щях да правя, да му призная, че спах с него само за да предизвикам ревност у Хари, само за да запълня липсата, да потуша болката? Не, не, какво направих? Може би настъпи момента, в който щях да загубя Хари и то не заради признатите чувства, а заради глупостта ми. Да загубя и Лиам, човека, който също е бил до мен през по-голямата част от жалкото ми съществуване. Имах само тях двамата, не ме разбирайте погрешно, просто предпочитах момчетата за приятели пред момичетата. По-малко драми. Размишлявайки над случилото се, се облякох възможно най-бързо и излязох от стаята, оставяйки Лиам. Щях да се оправя по-късно с него, предполагам. Докато се отдалечавах от къщата на Малик не спирах да мисля за станалото. Как можах да си объркам живота така? Но как трябваше да постъпя, от толкова много време бях свидетел на това как Хари сменяше половинките си през ден, как ги целуваше, докосваше, слушах историите му за поредната му свалка. И когато го видях за пореден път натискайки се с друга, без дори да му пука, просто полудях. Поех си въздух и отключих входната врата, от толкова много сутрешни размисли даже не осъзнах колко бързо съм стигнала в нас. Влизайки чух познат смях и стомаха ми се преобърна.
- Оливия, ето те. Хари дойде притеснен в нас, как си могла да го оставиш сам на партито? А и  винаги те е прибирал!- скара ми се майка ми, подавайки чаша кафе на Хари
Чудесно, какво начало на деня.
-Всичко е наред г-жо Грант, предполагам, че Лив се е забавлявала и без мен.- отвърна той, подсмихвайки се
С майка ми си размениха още няколко реплики за моето отношение спрямо Хари и след това тя ни остави насаме. Защо, мамо?
-Е, как прекара ноща, Ливи? С Лиам върху теб ли?- попита ме Хари, смеейки се гласно
-От кога те вълнува? А твоята нощ да не би да беше по-различна, поредната ти еднодневка, нали?- грубо отвърнах
-Трябваше да ми кажеш, че Лиам ти е завъртял главата. За това ли си толкова кисела последно време, но виж сега след като го вкара в леглото си, предполагам си щастлива.- каза той, напълно игнорирайки моя въпрос
В този момент имах чувството, че сърцето ми беше дъската за дарц, а той безмилостно забиваше стрелите.
-Между мен и Лиам няма нищо Хари, НИЩО. Бях пияна и допуснах грешка, а и от кога ти пука за мен, дори не ме потърси, дори не ме поглеждаш.- разкрещях се
-За какво да те търся, както виждам има кой да ти обръща внимание. Чудя се какво ще обясниш на Лиам? Не, Лия, знаеш ли кое ми е по-интересно какво ще обясниш на самата себе си. С какво се залъгваш, ха?- попита ме 
- ЗАЩО ТИ ПУКА СТАЙЛС? От кога започна да се интересуваш от любовния ми живот, нима твоя не е толкова интересен? Да не би лесните да ти доскучаха и дойде за доза драма?- продължавах да му крещя, но реално едва се сдържах да не се разпадна
-Права си, защо трябва да ми пука. Но не си по-различна от мен, ти самата предпочиташ лесните. И двамата знаем защо преспа с Лиам, Ливи.- отвърна ми с насмешка, оставайки ме в шок
Какво трябваше да значи това? Не съм му признавала чувствата си, ами ако е навързал нещата след сценката ми миналия път. О, не, не, няма начин да е това, нали?
-Да, Хари и двамата знаем, че бях пияна, а точно ти от опит знаеш какви грешки допускат пияните хора.- промърморих нервно
Хари стоеше и ме изпиваше с очи. Усмивката не слизаше от лицето му, явно да разкъсва сърцето ми му беше забавно. Без да откъсва поглед, стана и се приближи на опасно близко разстояние до мен, карайки ме да затая дъх.
-Кажи ми, вярно ли е? Това, за което си мисля ли е причината да се въргаляш с Лиам?-попита ме, повдигайки брадичката ми, за да може погледите ни да се засекат
-Не знам за какво говориш, Хари. Аз, бях пияна, това е..- преди да мога да довърша изречението си на вратата се позвъни настоятелно. Мислено благодарих, на който и да беше, че ме спаси от този разговор.
Отваряйки вратата, кратката ми радост мигновенно се изпари- беше Лиам. Гняв, но и разтревоженост се четяха в очите му. Опасявах се, че нещата могат да излязат извън контрол, имайки в предвид буйния нрав и на двамата. Чудесно, кашата, която забърках щеше да бъде моят край.
-Лия!  Трябва да поговорим, дължиш ми обяснение. Веднага! - грубо заговори, влизайки право при Хари
Двамата се спогледаха объркано, но само след секунди напрежението вече се усещаше във въздуха. Какво направих..
-Ох, Лиам, Лиам, искаш ли аз да ти разкрия причината за снощното ви приключение, ще останеш изненадан..- каза му Хари, усмихвайки се ехидно
Е, мисля че току-що подписах смъртната си присъда. Грешката, която допуснах беше на път да предизвика буря, която щеше да разруши всичко, до което се добереше..