P.S. I hate you

5. I'm sorry.

Има рани, които превързваме с бинт, за да зараснат, но има и такива, които прикриваме с усмивка. Откакто чувствата ми към Хари се задълбочиха, единственото което чувствах бе болка, болка която криех зад фалшива усмивка. И сега стоях безмълвна, между двама от най-близките ми хора, премисляйки хиляди пъти вариантите, които имах, за да спра заформящия се скандал.
-Лиам, би ли ме извинил, обещавам, че ще поговорим след минутка.- едва намерих сили да му проговоря. Задърпах Хари за ръката, отправяйки се към стаята ми. Нямах друг вариант освен да проведа толкова нежелания ми разговор с него..
-Какво ти става Хари? Нима искаш да провалиш отошенията ми с Лиам, знаеш колко ми е близък. Защо се държиш така?-попитах, гледайки го втренчено
-С всичките си приятели ли спиш, Ливи? Защо аз не съм се възползвал до сега? - отвърна ми
-Мери си приказките, Стайлс. Нямаш правото да ми говориш така, дори не знаеш как стоят нещата.- казах, опитвайки се да запазя добрия тон
Усещах как всяка една частица от тялото ми се изпълваше с гняв.
-Искаш ли да чуеш моето виждане за ”нещата”? От доста време се държиш различно спрямо мен, избягваш ме, о, да, да не забравим най-интересното въргаля се с Лиам. Оливия, която познавам никога не би паднала толкова ниско, без каквато и да е причина. Кажи ми, изпитваш ли нещо към мен?- попита ме Хари, приближавайки се
Въпросът му кънтеше в главата ми. Гневът ми еволюира в страх, които победоносно превземаше всяка частичка от тялото ми. Да му призная, или да отрека чувствата си? Така или иначе и двете опции щяха да ме накарат да затъна още по-надълбоко в калта.
-Какви ги говориш? Та ти си най-добрият ми приятел, Хари., чувствата които изпитвам към теб са само приятелски. В какви филми си се вкарал?- отговорих му, опитвайки се да прикрия болката си със смях. Погледите ни за пореден път се пресичаха и имах чувството, че очите му изпиваха капчиците живот в мен. Буцата, която се бе заформила в гърлото ми ме задушаваше, а мълчанието на Хари не вещаеше нищо добро. Секунди по-късно ми обърна гръб и излезе, а смеха му огласяше цялата къща. Поседвах го, знаейки на какво е способен, ако се добере до Лиам.
-Лиам, братле, цялата е твоя, възползвай се. Реших да не и отнемам честта да те светне за грешката си. О, и Оливия, дано въргалянето с Лиам да успее да ти помогне да избягаш от истината. Майната виииии!- крещеше Хари, затръшвайки входната врата
Лиам настоя да тръгне след него, но аз някакси успях да го разубедя. Нямах повече сили за сцени и излишни драми, а нищо дори не беше приключило. Напротив, едва сега започваше.
-За какво говори той, Лив? Какво изобщо се случва с теб? Снощи ме прелъсти, преспа с мен и на сутринта просто ме заряза. Какво, да не би Хари да ти дава уроци как да се държиш като кучка? - виковете му изпратиха тръпки по цялото ми тяло. Имаше правото да ми бъде ядосан, не биваше да го въвличам в това.
-Лиам, толкова.. много съжалявам. Прекалих с алкохола..дори, дори не помня как се стигна до там, аз.. наистина съжалявам. - промърморих накъсано. Разочарованието беше изписано на лицето му, а гнева се прокрадваше в дълбоките му кафеви очи. Каква глупачка съм, нараних го, за да предпазя себе си. Смразяващият му поглед минаваше право през мен и сякаш дълбаеше дупки в душата ми.
-Дори не помниш? Така значи, ха? Аз съм твоята пиянска грешка. Позабавлява се с мен, за да забравиш някой друг, така ли е? Видя възможност и я сграбчи,нали? Поздравления, Лив, превърна се в копие на Стайлс.- крясъците му ставаха все по-силни, а аз вече не можех да задържам сълзите в очите си
-Не, не, не, моля те, Лиам. Никога не бих се възползвала от теб, ти си един от най-близките ми хора, моля те, прости ми. Моля те, не искам да те загубя. - казах с треперещ глас
Не издържах. Нараних Лиам, загубих Хари, не успях да избягам от чувствата си. Всеки път, в който ги захвърлях, те се връщаха като бумеранг, по-силни от преди. И единственото, което носеха със себе си бяха щетите.
-Ти също си най-близкият ми човек, Лив. Но  не можеш да се възполваш от хората само за да предпазиш себе си, не можеш да ги захвърляш просто така..Аз не съм вещ..- каза Лиам, отправяйки се към вратата
Исках да го спра, но нямах сили. Гледах го как си тръгваше, гледах как и Хари го правеше, гледах как всеки, за когото ме е грижа си тръгваше..
Следващите няколко часа прекарах затворена в стаята си, заедно с агонията, която изгаряше сърцето ми. Но мисълта, че трябваше да оправя нещата между мен и Лиам не ме напускаше. Дължах му го. Взех телефона си и му написах съобщение: ”Моля те, позволи ми да ти се реванширам. Излез с мен, тази вечер.” Колебливо го изпратих, мислейки дали това беше най-добрия ми вариант. 
След около час, прекаран в мъчително очакване телефона ми най-сетне извибрира. Но освен от Лиам имах съобщение и от Хари. Чудех се по какъв ли начин още можеше да ме нарани. Прочетох отговора на Лиам, състоящ се в краткото ”9”. Лека радост се бе заформила в гърдите ми, но не за дълго. Съобщението на Хари я заличи и страха отново си проправяше място..:

”Съжалявам, Ливи. Държах се като задник. Ще те изведа на вечеря, бъди готова в 8”

Не, не, не..Това не можеше да се случва, нали? А сега какво? Нима трябваше да избирам..?