Хей, това ще бъде нова история 😍
Дали ще бъдеш ти готов/а да я прочетеш ?
Трябва да сте смели като Изабел, за да постигате целите си и да не се отказвате от това, което обичате 🔥❤
Да видим колко ще ти стиска да я отвориш и дали ще вярваш на себе...
07:10 часа звярът се обади и ми намекна, че ме мрази това беше алармата ми. Е както и да е надигнах се и усетих как главата ми ще падне всеки момент то от толкова сълзи и мислене няма какво друго да стане. Станах и едва се бяха събудили краката ми, но все пак влязох в банята. Излязох и не ми беше хич до нищо, затова реших да съм с някакви тъмни дрехи ⬇️
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
Да така беше вече по добре, но все пак си ми личеше, че не съм ок, защото много рядко нося толкова тъмни дрехи. Остана най проблемната ми част, а именно лицето ми....Толкова бях подбухнала и бледа, че дори и камион с гримове да си сложех нямаше да помогне, но не ми пукаше особено, защото имах много по важни неща от това...сложих си най семплия грим отново и остана само косата ми нея реших да я направя половината пусната, а другата част на кок. Така вече приличах на по малко плашило и чух гуми на кола отвън...да това беше Джак.
Аз: Добро утро Той: Хей Аз: Тръгваме ли или ще се гледаме Той: Защо ме излъга снощи, че си ок Аз: Просто не исках да те занимавам с мойте драми Той: Аз искам да ти помогна Аз: (започнах да му разказвам, а той се пълнеше с гняв от вътре...и не го виня иска най доброто за мен) Той: Само ако му се вържеш отново на акъла ще забравиш за мен Аз: (от тези думи ме беше страх и затова не му разказах веднага) Аз: Няма твърде много те обичам, за да те загубя (прегърнах го и го целунах по бузата) Той: Днес като свършиш ми звънни ще те водя на едно място Аз: Йей...знаеш как да ме разведриш
(ГТИ) Дойде време да слизам от колата казахме си чао и се запътих към кабинета по физика. Най неочаквано бах на време и почти никой не забеляза, че съм влезнала. Чак когато си седнах на мястото Криси се обърна и ме забеляза.
Тя: Хей...любовче Аз: Радвам се да те видя Тя: Разбрах, че яко си се вкара в драми Аз: Ех тази Роуз човек да не направи нещо Тя: Е не е виновна тя цялото даскало говореше как си паднала в час при откачалката Аз: Да и ме наказа (Тогава чак се сетих, че имам есе от 500 думи за утре)
(ГТИ) Е свърши и този час искаше ми се да видя Шон, но днес нямах часове при него, а и сигурно вече не е по заместване. Сега се сетих да си задам въпрос не е ли много млад за учител, но не ме интересуваше особено. Отидох да си взема нещо за хапване и по пътя се видях с Роуз и Криси.
Аз: Здравейте Те: Здрасти Аз: Да не си тръгвате Роуз: Не търсехме те Криси: Трябваше да поговорим за нещо Аз: За нещо лошо е нали Роуз: Чак пък лошо не Аз: Хайде давайте Роуз: Да идем и да седнем отвън Аз: Отиваме....Е сега кажете Криси: Еми ходихме да си вземем суши и като отидохме до заведението на плажа видяхме Мат и го чухме как си говори с колегата му Крис...как искал да си те върне обратно, но не знаел как Аз: (тези думи ме вцепениха....възможно ли е още толкова много да ме обича като преди) Аз: Ще има само да си мечтае...ако искаше да съм с него нямаше да преспи с оня парцал Анабел... Роуз: Да така е, но явно се разкайва за грешката си Аз: Това не ме интересува да е мислил на време (станах и си тръгнах)
(ГТИ) Толкова съм ядосана, че мога да срутя стена без да се замисля. Не мога да го гледам дори и имено му като чуя ми се повръща, а аз се чудя дали още го обичам и в този момент вече не чувствах нищо...Бях се запътила към изхода и да звънна на Джак да ме вземе и видях моята любима марка мотор Suzuki R 1000 да това го обичах повече от всичко...запътих се към мотора и го гледах и си мечтаех някой ден и аз да имам такъв. Точно да си направих едно селфи с мотора и видях Шон...Той се беше запътил към мен, а аз се вцепених.
Шон: Хей ти си момичето, което хванах Аз: Д-да аз съм Шон: Радвам се, че те видях (мина зад мен и извади една каска) Аз: А моторът твой ли е Шон: Да защо? Аз: Ами това е любимата ми марка мотори и си направих снимка с него...нали не е проблем Шон: Ще е по голям проблем ако не се повозиш с мен Аз: (отвътре крещях и се вълнувах и разбирасе, че исках...та това е Шон каращ любимият ми мотор) Аз: Да идвам няма как да пропусна (казах хладнокръвно и ми подаде каска качихме се и аз го хванах за кръста и потеглихме)
*Здравейте, а вие бихте ли тръгнали 🤔 напишете отговора си в коментарите и гласувайте ❤
