Feel The Love

Той.... 😍

(ГТИ)
Вече се прибрах беше 15:30 часа имаше още толкова време до уговорения час да се видим с Мат, че реших нещо да прегледам за утре в училище. Да все пак още бях 11 клас и утре е Понеделник. Седнах погледнах програмата си и видях, че нямам за учене, но един от часовете ми привлече вниманието, а именно рисуването. Точно тогава се сетих, че може да ни е по заместване Шон и се надявах, защото това беше единственият шанс да го видя. Реших, че ще си пусна негови песни докато чакам, а и ми се пееше още от снощи явно не ме беше пуснал алкохола. Е пуснах си песните и почнах да се вихра.

Танцувах си и по едно време чух как кола паркира пред нас. Погледнах и това бяха нашите. Веднага тръгнах да ти посрещна, защото доста се бях развалила за тях макар, че ги нямаше от 2 дни това си беше много за мен. Помогнах им с нещата и влезнахме вътре.

Аз: Е как си прекарате във Варна
Мама: Добре беше, но за жалост трябва да ти кажем нещо
Аз: Да не е станало нещо с леля ?
Тате: За сега не, но е в начален стадий на рак и лятото ще трябва да се преместим там
Аз: Но как така нали вече беше добре нямаше го (казах това през сълзи)
Мама: Да така е, но не беше сигурно, затова лятото отново ще започне да ходи на терапии и ще трябва да се грижим за нея
Аз: (разплака се още повече и се качих в стаята си)

(ГТИ)
Стига това не можеше да е вярно точно се оправих с Мат и друг проблем излезна. Няма как да позволя леля да умре от това трябваше да сме до нея. Но как щях да се преместя там та тук са всичките ми приятели и важни хора за мен не искам да тръгва. Оставаха само още 2 месеца до ваканцията, а ми се струваха като 2 дни. Как щях за го кажа това на Мат за заминаването, а на другите просто главата не ми го побираше. Тогава телефона ми звънна това беше Мат.

Аз: Ало (спрях за момент за плача)
Мат: Къде си
Аз: Вкъщи съм
Мат: Изи всичко наред ли е
Аз: (не се сдържах и започнах да плача още повече)
Аз: Не съм
Мат: До 1 минута съм при теб

(ГТИ)
Не исках да ме вижда така избърса очите си и се опитах да се успокоя. Но не ми се получаваше много. Нямаше и 10 минути и той влезе в стаята ми с такова загрижено изражение, че като го видях още толкова ми стана гадно.

Мат: Изи какво се е случило
Аз: М-Мат леля ми тя тя...
Мат: Какво тя говори (хвана ме за раменете и ме разтресе)
Аз: В-в първи стадий на р-рак е и ще трябва лятото да се преместим т-там
Мат: Не не може да си тръгваш вярно, че трябва да помогнете, но няма как да те пусна
Аз: И аз не искам да тръгвам, но се налага
Мат: Но ние сега се събрахме
Аз: Знам, но има още 2 месеца
Мат: И какво от това ти само за 2 месеца ли я имаш нашата връзка
Аз: Не, но какво искаш да направя
Мат: За сега искам само да се успокоиш и да се оправиш да излезем на разходка да се разведриш (и ме целуна по челото)

(ГТИ)
Някакси не се чувствах спокойна при тези думи, но тръгнах към банята. Бях доста подпухнали и бледа. Излезнах и се облякох ⬇️



Толкова не ми се занимаваше, че исках просто да излезна. Така и направихме излезнахме и започнахме да се разхождаме в близкия парк. Ходехме и си говорехме така ако 1 час. Решихме да седнеме.

Аз: Добре, че ме изведе иначе щеше да ми гръмне главата
Мат: Винаги в подходящия момент
Аз: Бях забравила това чувство да си обичан
Мат: Няма и да спираш да си обичана
Аз: (погледна настрани и видях познато сянка това беше Шон. Не го бях виждала от доста време. Последният път доста хубаво си прекарахме. В мен почнаха да пърхат пеперуди и да ми се замаива главата. Той дойде до мен.

Шон: Здравейте
Аз: Здрасти Шон
Шон: Как си Изи не сме се виждали отдавна
Аз: Добре съм..ти как си
Шон: Добре съм..виждам, че си имаш компания ще ме запознаеш ли
Аз: Да това Мат моят приятел (толкова гузно се чувствах, но не знаех защо)
Мат: Здрасти приятно ми е
Шон: И на мен..Аз трябва да тръгвам чао
Мат: От къде го познаваш
Аз: Ами дълга история друг път ще ти разкажа
Мат: Да си тръгваме тогава

*определено има нещо 🤔 напишете в коментарите дали сте съгласни и гласувайте ❤*